The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.
18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.
20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.
21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
14 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.
3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.
4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И <израилтяните> сториха така.
5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?
6 Затова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;
7 взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.
8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),
9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?
12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.
15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,
20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.
22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.
24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;
25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.
26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.
28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.
29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.
31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.
15 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.
4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.
5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.
8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.
9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.
10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?
12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.
13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.
14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,
15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.
16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.
17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Господ ще царува до вечни векове.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията <тая дума>: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
26 (По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.
3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.
9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.
12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
© 1995-2005 by Bibliata.com