The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.
9 А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.
10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.
13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.
14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.
15 И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},
16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.
18 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,
2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),
3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;
4 на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);
5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,
6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.
7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.
8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.
10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.
11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.
12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.
23 Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
19 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.
2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.
3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:
4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.
5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.
8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.
9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,
10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;
11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.
12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;
13 <обаче> ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, <който се допре>, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.
14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.
15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:
2 На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.
4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.
5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си {Напомнителки на Божия закон.}, и правят големи полите <на дрехите си>,
6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,
7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.
8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.
11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.
12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.
8 <Когато Ти рече>: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
9 Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.
12 Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.
13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - <бих премалнял>.
14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.
34 Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.
© 1995-2005 by Bibliata.com