The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
32 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
8 Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.
13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.
35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.
33 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
3 <и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
4 (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.
6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.
7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.
10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).
12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
14 И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.
15 А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.
16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.
17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.
18 Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.
19 А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.
20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.
21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;
22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;
23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.
69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71 И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72 И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73 След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
27 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
© 1995-2005 by Bibliata.com