The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
7 Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ.
8 Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него.
9 А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и <я> тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара;
10 а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея.
11 А месото и кожата изгори на огън вън от стана.
12 Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо.
13 Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара;
14 и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето.
15 Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото.
16 И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата.
17 Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне.
18 Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо),
19 и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката<, тлъстината>, която покрива <вътрешностите>, бъбреците и булото на дроба;
20 и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара.
21 А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал.
22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше <вече> принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе.
23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде.
24 И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.
10 А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.
2 За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.
3 Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше.
4 И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.
5 Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей.
6 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом.
7 И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей.
8 След това Господ говори на Аарона, казвайки:
9 Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения,
10 както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто,
11 така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея.
12 После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет,
13 и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано.
14 Също и гърдите на движимия принос и бедрото на <този> за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.
15 Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и <право> на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.
16 И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече:
17 Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?
18 Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах.
19 Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа?
20 И като чу това Моисей видя му се задоволително.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
5 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
20 И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,
32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.
33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.
34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш <това>.
35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.
37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек <ще има> потомство;
38 А престъпниците <всички> заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.
39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.
6 Благословения <почиват> на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
© 1995-2005 by Bibliata.com