The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.
25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.
26 Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.
27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.
28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.
29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!
30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.
31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.
32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.
33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.
34 И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.
35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.
12 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7 Но слугата Ми Моисей не е така <поставен>, той, който е верен в целия Ми дом;
8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, <бяла> като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
12 Да не бъде тя като мъртво <дете>, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.
13 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.
3 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.
4 Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;
5 от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;
6 от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;
7 от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;
8 от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;
9 от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;
10 от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;
11 от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;
12 от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;
13 от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;
14 от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;
15 от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;
16 Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.
17 Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,
18 та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;
19 и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;
20 и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.
21 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.
22 После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; <сега>: Сан.}
23 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; <взеха> и нарове и смокини.
24 Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.
25 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.
26 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.
27 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.
28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.
29 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.
30 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.
31 А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.
32 И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.
33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и <пред тях> нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.
22 И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.
2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).
6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>
7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.
8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
11 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
© 1995-2005 by Bibliata.com