Print Page Options Listen to Reading
Previous Prev Day Next DayNext

The Daily Audio Bible

This reading plan is provided by Brian Hardin from Daily Audio Bible.
Duration: 731 days

Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Числа 26:52-28:15

52 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

53 На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им.

54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него.

55 При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и те ще наследят според имената на бащините си племена.

56 С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината.

57 А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците.

58 Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама.

59 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.

60 А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

61 Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа.

62 А преброените от <левийците> бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните.

63 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

64 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня;

65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

27 Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а <Ефер> син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

И Моисей представи делото им пред Господа.

Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

10 И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

11 Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

12 След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

13 и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

14 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

15 А Моисей говори на Господа, казвайки:

16 Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

17 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

18 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

19 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

20 И възложи на него част от твоята почетна <власт>, за да го слуша цялото общество израилтяни.

21 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

22 И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

23 и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

28 Господ говори още на Моисея, казвайки:

Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

А в съботен ден <да принасяте> две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

11 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

12 и за всеки юнец три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

13 и за всяко агне по една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

14 А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината.

15 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

Лука 3:1-22

В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: - "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките Му.

Всяка долина ще се напълни, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <пътеки> ще станат прави. И неравните места гладки< пътища>;

И всяка твар ще види Божието спасение".

И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

17 Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.

19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките <други> злини, които беше сторил Ирод,

20 прибави над всичко <друго> и това, че затвори Иоана в тъмницата.

21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,

22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, <който казваше>: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

Псалми 61

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

Притчи 11:16-17

16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com