The Daily Audio Bible

30 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

² Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

³ Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

⁴ и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

⁵ Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

⁶ Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

⁷ и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

⁸ Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

⁹ Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

¹⁰ Но ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

¹¹ и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

¹² Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

¹³ Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

¹⁴ но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

¹⁵ Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

¹⁶ Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.

31 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

² Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

³ Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

⁴ По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

⁵ И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

⁶ И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

⁷ Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

⁸ И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

⁹ А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

¹⁰ А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

¹¹ И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

¹² И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

¹³ Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

¹⁴ Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

¹⁵ и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

¹⁶ Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

¹⁷ За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

¹⁸ А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

¹⁹ И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки <от вас>, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

²⁰ очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

²¹ Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

²² Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

²³ всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

²⁴ Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

²⁵ И Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁶ Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините <домове> от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

²⁷ и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

²⁸ От <дела> на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

²⁹ от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

³⁰ А от половината, <която се дава> на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

³¹ И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

³² А плячката, <то ест>, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

³³ говеда, седемдесет и две хиляди;

³⁴ осли, шестдесет и една хиляда

³⁵ и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

³⁶ Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

³⁷ а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

³⁸ говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

³⁹ ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

⁴⁰ и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

⁴¹ И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

⁴² А половината, <която се даде> на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

⁴³ <то ест>, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

⁴⁴ говеда, тридесет и шест хиляди;

⁴⁵ осли, тридесет хиляди и петстотин;

⁴⁶ и човеци - шестнадесет хиляди.

⁴⁷ От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

⁴⁸ Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

⁴⁹ и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

⁵⁰ За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

⁵¹ И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

⁵² И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

⁵³ (<Защото> войниците бяха грабили, всеки за себе си).

⁵⁴ И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

4 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

² дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

³ И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

⁴ А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

⁵ Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

⁶ На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия <царства>, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

⁷ и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

⁸ А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

⁹ Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

¹⁰ защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

¹¹ И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".

¹² А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

¹³ И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

¹⁴ А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

¹⁵ И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

¹⁶ И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

¹⁷ И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

¹⁸ "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

¹⁹ Да проглася благоприятната Господна година".

²⁰ И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

²¹ И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

²² И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

²³ А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

²⁴ И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

²⁵ А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

²⁶ А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

²⁷ Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

²⁸ Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

²⁹ и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

³⁰ Но Той мина посред тях и си отиде.

63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

² Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

³ Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

⁴ Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

⁵ Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.

⁶ Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

⁷ Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

⁸ Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

⁹ А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

¹⁰ Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

¹¹ А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

²⁰ Развратените в сърце са мерзост Господу; А непорочните в пътя си са угодни Нему.

²¹ <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> {Или: Давам ръка в ръка че.} нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави.