The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.
16 Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.
33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.
42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.
33 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.
2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.
3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,
4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).
5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот.
6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.
7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.
8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.
9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.
10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.
11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.
12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.
13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.
14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.
15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.
16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.
17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.
18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма.
19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.
20 Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна.
21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.
22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.
23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.
24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.
25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.
26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.
27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.
28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.
29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.
30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.
31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.
32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.
33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.
34 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.
35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.
36 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.
37 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.
38 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.
39 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.
31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И проповядваше в Галилейските синагоги.
5 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
10 също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,
3 Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,
4 За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.
5 Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.
7 Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.
10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
22 <Както е> златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
© 1995-2005 by Bibliata.com