The Daily Audio Bible

4 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

² Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

³ Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

⁴ А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

⁵ Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според <тях> в земята, в която влизате да я наследите.

⁶ И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са <тия> на тоя велик народ.

⁷ Защото кой народ е <толкова> велик <щото да> има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог <близо при нас> всеки път, когато Го призоваваме?

⁸ Или кой народ е <толкова> велик <щото да> има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

⁹ Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

¹⁰ <предавай им за> деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят <от> Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си <на това>.

¹¹ Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

¹² Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас <чухте>.

¹³ И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

¹⁴ И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

¹⁵ Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

¹⁶ да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

¹⁷ подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

¹⁸ подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

¹⁹ и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

²⁰ А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както <сте> и днес.

²¹ При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство,

²² но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

²³ Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, <да не би> да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

²⁴ защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

²⁵ Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

²⁶ днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

²⁷ Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

²⁸ Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

²⁹ Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки <от вас> ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

³⁰ Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

³¹ то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

³² Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и <попитай> от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

³³ Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

³⁴ Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред <друг> народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

³⁵ На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

³⁶ За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

³⁷ И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

³⁸ за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в <земята им> и да ти я даде в наследство, както <прави> днес.

³⁹ Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

⁴⁰ И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

⁴¹ Тогава Моисей отдели три града оттатък {На изток от.} Иордан към изгрева на слънцето,

⁴² за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

⁴³ <Те бяха:> Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, <в земята> на гадците и Голан във Васан, <в земята> на манасийците.

⁴⁴ И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

⁴⁵ ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

⁴⁶ оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

⁴⁷ като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

⁴⁸ от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

⁴⁹ и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

³⁹ Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

⁴⁰ Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴¹ И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴² Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴³ Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴⁴ Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁵ Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁶ И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁷ Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁸ Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁹ А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

7 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

² А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

³ И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

⁴ Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

⁵ защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

⁶ А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁷ затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁸ Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

⁹ Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

¹⁰ И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

² Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

³ А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

⁴ Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁵ Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁶ Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁷ Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁸ Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁹ Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

¹⁰ Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

¹¹ Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.

¹² Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

¹³ Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

¹⁴ Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

¹⁵ Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

¹⁶ Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,

¹⁷ Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.

¹⁸ Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.

²⁸ Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.