The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NRSVUE. Switch to the NRSVUE to read along with the audio.
21 Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,
2 тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят <разстоянието> до градовете, които са около убития;
3 и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;
4 и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, <долина> която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.
5 Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),
6 и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,
7 и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели <проливането> нашите очи;
8 бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без <тяхна> вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости.
9 Така да заличиш изсред себе си проляната без <твоя> вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.
10 Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,
11 ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,
12 тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си
13 и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.
14 Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.
15 Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,
16 тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, <който е истинският> първороден;
17 но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството.
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,
20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.
21 Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.
22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,
23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.
22 Когато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш {Еврейски: Да не затваряш <очите> си към тях.}; непременно да ги върнеш при брата си.
2 И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш <кой е>, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.
3 Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.
4 Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него.
5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.
6 Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и <в него> пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с малките.
7 Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.
8 Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си <виновност> за кръв, в случай, че падне някой от <покрива>.
9 Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сеял и плодът на лозето.
10 Да не ореш с вол и осел заедно.
11 Да не обличаш дреха <направена> от вълна и лен смесени заедно.
12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.
13 Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,
14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,
15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;
16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,
17 и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.
18 Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,
19 като го глобят сто сребърни <сикли>; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.
20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,
21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.
22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.
23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,
24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.
25 Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;
26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,
27 понеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.
28 Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят,
29 тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни <сикли>; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.
30 Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.
54 Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 И отидоха в друго село.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
10 След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.
74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни <неща> е без разум.
© 1995-2005 by Bibliata.com