Print Page Options Listen to Reading
Previous Prev Day Next DayNext

The Daily Audio Bible

This reading plan is provided by Brian Hardin from Daily Audio Bible.
Duration: 731 days

Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Иисус Навин 9:3-10:43

Жителите на Гаваон чуха какво бе извършил Иисус в Йерихон и Гай и постъпиха хитро. Те взеха провизии и се представиха за пратеници. Поставиха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино. На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал[a]. Те дойдоха при Иисус в лагера в Галгал и казаха на него и на всички израилтяни: „Дойдохме от далечна земя. Сключете с нас съюз.“ (A)А израилтяните казаха на евейците: „Ако вие живеете в нашата територия, как тогава ще сключим съюз с вас?“ Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“

А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“ (B)Те му казаха: „Твоите слуги идват от твърде далечна земя заради името на Господа, твоя Бог. Защото чухме много за Него и за всичко, което е извършил в Египет, 10 (C)и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Аштарот[b]. 11 Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: ‘Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: «Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.»’ 12 Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал. 13 И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“ 14 Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха. 15 (D)И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха.

16 Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях, 17 защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим. 18 Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините. 19 Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо. 20 Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“ 21 И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали.

22 Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: ‘Ние живеем много далече от вас’, когато сте живеели в пределите ни? 23 (E)И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“ 24 Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело. 25 Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо – направи го.“ 26 И той постъпи с тях така: избави ги от ръцете на Израилевите синове и те не ги погубиха. 27 (F)И в същия ден Иисус ги постави да секат дърва и да носят вода за цялата общност и за Господния жертвеник[c] до днес, на мястото, което Господ би избрал.

10 (G)Когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус е превзел Гай и го предал на проклятие, постъпвайки с Гай и царя му, както бе постъпил с Йерихон и царя му, и че жителите на Гаваон са сключили мир с Израил, въпреки че живеят сред тях, той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители – храбри. И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир: „Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“ И така, петимата аморейски царе – йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, – те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.

(H)Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“ Така Иисус тръгна от Галгал – той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни. Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“

Чудото на спиране на слънцето и луната. Победа над петима аморейски царе

Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал. 10 (I)Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа. 11 (J)(K)А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч. 12 Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните[d]. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“ 13 (L)И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“? 14 (M)Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил. 15 След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.

16 А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа. 17 Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“ 18 Иисус каза: „Претъркаляйте големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея мъже да ги пазят. 19 Но вие не стойте там! Преследвайте враговете си и ги поразявайте в убежищата им. Не им давайте да влязат в градовете си, понеже Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.“ 20 И след като Иисус и Израилевите синове им нанесоха твърде голямо поражение, въпреки че останалите избягаха в укрепените градове, 21 целият народ се върна благополучно в лагера при Иисус край Македа и никой не злословеше против израилтяните.

22 Тогава Иисус каза: „Отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата онези петима царе.“ 23 Така и направиха. Доведоха при него петимата царе от пещерата: йерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар. 24 (N)След като доведоха тези царе при Иисус, той повика всичките Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: „Приближете се! Стъпете с крак върху вратовете на тези царе.“ И те се приближиха и стъпиха с краката си върху вратовете им. 25 Иисус им каза: „Не се бойте и не се ужасявайте! Бъдете твърди и храбри! Защото така Господ ще постъпи с всички ваши врагове, против които ще воювате.“ 26 След това Иисус ги порази и ги уби. И ги обеси на пет дървета. Те висяха по дърветата до вечерта. 27 (O)При залез слънце Иисус издаде заповед и ги снеха от дърветата. Хвърлиха ги в пещерата, където се бяха скрили, и претъркулиха на входа на пещерата големи камъни; те са там и до днес.

28 В същия ден Иисус превзе град Македа и уби царя му с острието на меч. Той го предаде на проклятие заедно с всичко живо, което беше в него. Не остана нито един оцелял. Той постъпи с македския цар така, както постъпи с йерихонския цар. 29 След това Иисус и целият Израил с него преминаха от Македа в Ливна и воюваха против Ливна. 30 И Господ предаде и града, и царя в ръцете на Израил. Той изби с острието на меча всички, които бяха в нея. Никого не остави да избяга. И с нейния цар постъпи така, както беше постъпил с царя на Йерихон. 31 И от Ливна Иисус и целият Израил с него преминаха в Лахиш. Той разположи близо до него лагер и воюваше против него. 32 И Господ предаде Лахиш в ръцете на Израил. Той го превзе на другия ден и го изби с меч – него и всичко живо, което беше в него, тъй както постъпи с Ливна.

33 Тогава на помощ на Ливна дойде гезерският цар Хорам, но Иисус порази и него, и народа му, така че от него не остави никого, който да оцелее. 34 Тогава Иисус потегли с всички израилтяни от Лахиш за Еглон. Той се разположи близо до него на лагер и воюваха против него. 35 В същия ден и го превзеха, и го поразиха с острието на меч. И той предаде на проклятие всичко живо, което беше в него в този ден, както постъпи с Лахиш. 36 (P)(Q)След това Иисус и всички израилтяни с него потеглиха от Еглон за Хеврон и воюваха против него. 37 Те го превзеха и го поразиха с острието на меч: царя му, всичките му градове и всичко живо, което се намираше в него. Той не остави никого, който да избяга, както постъпи и с Еглон: предаде го на проклятие с всичко живо, което се намираше в него.

38 След това Иисус и израилтяните с него се обърнаха към Давир и воюваха против него. 39 Превзеха го с царя му и с всичките му градове. Поразиха го с острието на меч. Те предадоха на проклятие тях и всичко живо, което беше в него. Никого не оставиха да оцелее. Както постъпиха с Хеврон, с Ливна и царя ѝ, така постъпиха и с Давир и царя му.

40 (R)Така Иисус порази цялата планинска южна земя, низините и склоновете, и всичките им царе. Не остави никого, който да избяга. Всичко живо предаде на проклятие, както беше заповядал Господ, Израилевият Бог. 41 Иисус ги порази от Кадис-Варни до Газа заедно с цялата ханаанска земя на Гошен и чак до Гаваон. 42 Всички тези царе и земите им Иисус превзе с един удар, понеже Господ, Израилевият Бог, се сражаваше за Израил. 43 След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в лагера в Галгал.

Лука 16:19-17:10

Притча за богаташа и бедния Лазар

19 Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. 20 Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му 21 (A)и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. 22 Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. 23 И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. 24 Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ 25 Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. 27 А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. 28 Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ 29 Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ 30 А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ 31 Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“

Наставления към учениците

17 (B)Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките. (C)Бъдете внимателни към себе си!

Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: ‘Разкайвам се’ – прости му!“

Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ (D)А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: ‘Изтръгни се и се посади в морето’, и тя би ви послушала.

Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: ‘Върви, седни на трапезата’? Няма ли да му рече: ‘Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш’? Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. 10 Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим’.“

Псалми 83

Призив към Господа за победа над враговете

83 Песен. Псалом на Асаф.

(A)[a] Боже, недей мълча,
не бъди безмълвен и тих,
защото Твоите врагове негодуват
и онези, които Те мразят, надигат глава.
Подготвят коварен заговор против Твоя народ
и се обединяват против тези, които са под Твоя закрила.
(B)Казаха си: „Хайде да ги изтребим като народ,
за да не се споменава вече името Израил.“
Съветваха се заедно в сърцата си
и сключиха съюз против Тебе:
(C)жителите на Едом и измаилтяните,
моавците и агаритците;
(D)жителите на Гевал и Амон, както и на Амалик,
филистимците и жителите на Тир.
Към тях се присъединиха и асирийците.
Те станаха подкрепа за потомците на Лот.
10 (E)Постъпи с тях, както с мадиамците,
както със Сисара и с Явин при потока Кисон.
11 (F)Те бяха унищожени при Ен-Дор
и Ти натори с тях земята.
12 (G)Постъпи с тях и с техните князе, както с Орев и Зев;
и с всички техни първенци – както със Зевей и Салман.
13 Защото те казаха: „Да завладеем Божиите земи!“
14 (H)Боже мой, разпръсни ги като плява,
като слама от вятър.
15 (I)Както огън изгаря гората
и както пламък обгаря планината,
16 така и Ти ги преследвай със Своята буря,
смути ги със Своя вихър;
17 посрами лицата им
и те ще търсят Твоето име, Господи!
18 Нека да се засрамят и завинаги да се смутят,
да се посрамят и да загинат.
19 (J)И нека да разберат, че единствено Твоето име е Господ,
че Ти си Всевишният над цялата земя.

Притчи 13:4

(A)Душата на ленивеца желае, но напразно, а душата на прилежните ще се насити.