The Daily Audio Bible

16 На Иосифовите потомци се падна по жребие <земята> от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, <земята>, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;

² и <границата> се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,

³ и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.

⁴ И Иосифовите потомци, <племената на> Манасия и Ефрема, взеха наследството си.

⁵ Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;

⁶ и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;

⁷ и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.

⁸ От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.

⁹ Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.

¹⁰ Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, <както живеят и> до днес, и станаха поданни роби.

17 <Хвърлено> беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.

² Така че <хвърленото жребие> беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им.

³ Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

⁴ Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.

⁵ И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;

⁶ защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

⁷ Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.

⁸ Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а <самият> Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

⁹ И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

¹⁰ <Земята> на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и <земите> <им> допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

¹¹ И в <земята на> Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.

¹² Но манасийците не можаха да изгонят <жителите на> тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

¹³ А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

¹⁴ Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти <да се хвърли само> едно жребие за нас, и <само> един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?

¹⁵ А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.

¹⁶ Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.

¹⁷ Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: <Наистина> вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате <само> едно <притежание чрез> жребие;

¹⁸ но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.

18 След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята <вече> беше завладяна от тях.

² Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.

³ Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви?

⁴ Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене.

⁵ Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север.

⁶ И като опишете земята на седем дяла и донесете <описанието> тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашия Бог.

⁷ Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.

⁸ И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа.

⁹ Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило.

¹⁰ Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.

¹¹ Излезе жребието за племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им <се падна> между юдейците и Иосифовите потомци.

¹² На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня;

¹³ и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон.

¹⁴ <От там> границата се простираше и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна.

¹⁵ А южната страна беше от края на Кириатиарим, <от гдето> границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя;

¹⁶ и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,

¹⁷ и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана,

¹⁸ и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;

¹⁹ и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница.

²⁰ А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.

²¹ А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис,

²² Ветарава, Семараим, Ветил,

²³ Авим, Фара, Офра,

²⁴ Хефар-амона, Афни и Гава; дванадесет града със селата им;

²⁵ Гаваон, Рама, Вирот,

²⁶ Масфа, Хефира, Моса,

²⁷ Рекем, Ерфаил, Тарала,

²⁸ Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.

19 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

² И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

³ искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

⁴ И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

⁵ Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

⁶ И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

⁷ И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

⁸ А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

⁹ И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

¹⁰ Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹¹ И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹² Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹³ И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

¹⁴ Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁵ А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁶ Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁷ И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁸ Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁹ А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

²⁰ Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²¹ Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²² <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²³ тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²⁴ И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁵ (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁶ Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁷ А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,

² Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

³ Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).

⁴ Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;

⁵ Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

⁶ Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).

⁷ Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.

¹¹ Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.