The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
22 И Авимелех началствува над Израиля три години.
23 А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,
24 за да дойде <наказание> за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им <върху него> и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.
25 Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.
26 В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.
27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха <гроздето> и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.
28 Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?
29 Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!
30 И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.
31 И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.
32 Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.
33 И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато <Гаал> и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.
34 И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.
36 А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.
37 Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.
38 Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.
39 Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.
40 И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.
41 И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.
43 Тогава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.
44 И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.
45 И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.
46 А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.
47 И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.
48 Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.
49 И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.
51 Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.
52 Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53 Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.
54 И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.
55 И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
56 Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, <произнесена> от Иотама Еровааловия син.
10 А след Авимелеха издигна се да избави Израиля един Исахаров мъж Тола, син на Фуя, син на Додо; и той живееше в Самир у Ефремовата хълмиста земя.
2 И като съди Израиля двадесет и три години, умря, и бе погребан в Самир.
3 А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години.
4 Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.
5 И Яир умря и бе погребан в Камон.
6 И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему.
7 Затова гневът на Господа пламна против Израиля и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците.
8 От тая година те измъчваха и притесняваха израилтяните осемнадесет години, всичките израилтяни, които бяха оттатък Иордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
9 При това, амонците преминаха Иордан, за да воюват против Юда, против Вениамина и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно утеснение.
10 Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казваха: Съгрешихме Ти, защото оставихме нашия Бог та служихме на ваалимите.
11 А Господ каза на израилтяните: Не <избавих ли ви> от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?
12 Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им.
13 А въпреки това, вие Ме оставихте та служихте на други богове; за туй няма да ви избавям вече.
14 Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на утеснението ви.
15 А израилтяните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес, молим Ти се.
16 И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове та служиха на Господа; и Неговата душа се смили за окаянието на Израиля.
17 Тогава амонците се събраха та разположиха стан в Галаад. Събраха се израилтяните та разположиха стан в Масфа.
18 И людете <и> галаадските началници си рекоха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всичките галаадски жители.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].
43 И взе та яде пред тях.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Вие сте свидетели на това.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.
50 И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
100 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.
2 Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.
3 Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде <сме> и овце на пасбището Му.
4 Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.
5 Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
© 1995-2005 by Bibliata.com