The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
22 И Авимелех управлява Израил три години.
23 (A)А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,
24 (B)за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.
25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.
26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.
27 (C)И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.
28 (D)Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?
29 (E)Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!
30 Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.
31 Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.
32 Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.
33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.
34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.
36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.
37 Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.
38 (F)Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше[a]: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.
39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.
40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.
41 Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.
43 Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.
44 След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.
45 (G)Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.
46 (H)А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.
47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.
48 (I)Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.
49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.
51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,
53 (J)една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.
54 (K)Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.
55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.
56 (L)Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 (M)Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.
Седми съдия – Тола
10 (N)А след смъртта на Авимелех се издигна да избави Израил един мъж от Исахаровото племе, на име Тола, син на Фуя, син на Додо. Той живееше в Самир в Ефремовата хълмиста земя.
2 И като беше съдия на Израил двадесет и три години, умря и беше погребан в Самир.
Осми съдия – Яир
3 А след него се издигна галаадецът Яир, който беше съдия на Израил двадесет и две години.
4 (O)Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови поселища.
5 И Яир умря, и беше погребан в Камон.
Девети съдия – Ефтай
6 (P)А израилтяните пак вършеха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и изоставиха Господа и не Му се покланяха.
7 (Q)Затова Господ се разгневи против Израил и Той ги предаде в ръцете на филистимците и амонците.
8 От този момент те измъчваха и притесняваха израилтяните в продължение на осемнадесет години. Притесняваха всички израилтяни, които бяха отвъд Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
9 Освен това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, Вениамин и Ефремовото племе. Така че Израил се намираше в крайно утеснение.
10 (R)Тогава израилтяните извикаха към Господа: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите.
11 (S)А Господ каза на израилтяните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?
12 (T)Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, не ви ли избавих Аз от ръцете им?
13 (U)Въпреки това обаче вие Ме изоставихте и се покланяхте на други богове. Затова няма да ви избавям вече.
14 (V)Идете, викайте към боговете, които сте си избрали. Те нека ви избавят от утеснението ви.
15 (W)А израилтяните отговориха на Господа: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.
16 (X)И те премахнаха от себе си чуждите богове и служиха на Господа. И Неговата душа се смили над окаяното състояние на Израил.
17 (Y)Тогава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се и израилтяните и разположиха стан в Масфа.
18 (Z)Народът и галаадските началници си казаха едни на други: Който пръв започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (A)И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[a] от Йерусалим.
14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 (B)И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 (C)но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
18 (D)И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
19 (E)И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
20 (F)и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 (G)А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
22 (H)При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 (I)И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
25 (J)И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 (K)Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 (L)И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 (M)И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 (N)Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 (O)И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 (P)които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36 (Q)И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!
37 (R)А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 (S)Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
41 (T)Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.
43 (U)И взе и яде пред тях.
44 (V)Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 (W)Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
46 (X)И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели за това.
49 (Y)И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.
Възнесението на Исус Христос
50 (Z)И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.
51 (AA)И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.
52 (AB)А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;
53 (AC)и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.
Призив за славословие към Бога
100 (A)Хвалебен псалом.
Възкликнете към Господа, всички земи.
2 Служете на Господа с веселие;
елате пред Него с радост.
3 (B)Познайте, че Господ е Бог;
Той ни е направил и ние сме Негови;
Негов народ сме и овце на пасбището Му.
4 (C)Влезте в портите Му със славословие
и в дворовете Му – с хваление;
славословете Го и благославяйте името Му.
5 (D)Защото Господ е благ; милостта Му трае довека
и верността Му – от род в род.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.