The Daily Audio Bible

²² Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, ²³ Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. ²⁴ Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. ²⁵ Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.

²⁶ В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. ²⁷ И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. ^28 (A)Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? ²⁹ Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“

³⁰ Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. ³¹ Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. ³² Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. ³³ А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“

³⁴ Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. ³⁵ Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. ³⁶ Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ ³⁷ Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ ³⁸ А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: ‘Кой е Авимелех, че да му слугуваме?’ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ ³⁹ Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. ⁴⁰ Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. ⁴¹ Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.

⁴² На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, ⁴³ той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. ⁴⁴ Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. ⁴⁵ Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.

^46 (B)Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. ⁴⁷ Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. ⁴⁸ Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ ^49 (C)И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени.

⁵⁰ После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. ⁵¹ Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. ⁵² Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. ^53 (D)Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. ^54 (E)Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: ‘Жена го уби.’“ Оръженосецът му го прободе и той умря. ⁵⁵ Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. ^56 (F)Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. ⁵⁷ Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.

Седми съдия – Тола

10 ^(G)След Авимелех да спасява Израил беше въздигнат Тола, син на Туя, син на Додо, от Исахаровото племе. Той живееше в Шамир, на Ефремовата планина. ² Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и три години. След това той умря и беше погребан в Шамир.

Осми съдия – Яир

³ След него беше въздигнат Йаир от Галаад, който управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и две години. ^4 (H)Той имаше тридесет синове, които яздеха на тридесет осли, и те имаха в галаадската страна тридесет града, които и до днес се наричат Йаирови селища. ⁵ След това Йаир умря и беше погребан в Камон.

Девети съдия – Йефтай

⁶ Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа и се покланяха на различни вааловци и астарти, както и на боговете на сирийци, сидонци, моавци, амонци и филистимци, а служението пред Господа изоставиха. ⁷ Затова гневът на Господа се разпали против Израил и Той ги предаде под властта на филистимците и амонците. ^8 (I)Оттогава те измъчваха и потискаха цели осемнадесет години всички израилтяни, които живееха оттатък Йордан в областта на аморейците, която се намира в Галаад. ⁹ При това амонитците преминаха Йордан, за да воюват с Юдовото, Вениаминовото и Ефремовото племе. Тогава израилтяните бяха в голямо притеснение.

¹⁰ Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“ ¹¹ Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци. ¹² Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им, ¹³ но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам. ^14 (J)Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели – нека те ви освободят в това време на притеснение.“ ¹⁵ Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“ ¹⁶ Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.

^17 (K)Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа. ¹⁸ Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“

Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

^13 (A)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. ¹⁴ Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. ¹⁵ И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. ¹⁶ Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. ¹⁷ А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ ¹⁸ Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ ^19 (B)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, ²⁰ как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. ^21 (C)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. ^22 (D)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба ²³ и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. ^24 (E)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ ^25 (F)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. ²⁶ Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ ²⁷ И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.

²⁸ Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. ²⁹ Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. ³⁰ А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. ³¹ Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. ³² И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

³³ В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. ^34 (G)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. ³⁵ А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.

Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

^36 (H)Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ ^37 (I)Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. ³⁸ Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? ³⁹ Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ ⁴⁰ И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. ^41 (J)Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ ⁴² Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. ⁴³ Той взе и яде пред тях.

^{44 (K)(L)(M)}След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ ⁴⁵ Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, ^46 (N)и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден ^47 (O)и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. ⁴⁸ Вие сте свидетели на това. ^49 (P)И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“

Възнесение на Иисус Христос

⁵⁰ Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. ^51 (Q)И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. ^52 (R)А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. ⁵³ И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Призив за славословие към Бога

100 Псалом за прослава.

^11 (A)Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее.

^12 (B)Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта.