The Daily Audio Bible

ковчегът на завета в езически плен

5 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. ² Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. ³ На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. ⁴ Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и^[a] двете му ръце^[b] отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. ⁵ Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.

⁶ Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му^[c]. ⁷ Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ ⁸ Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. ⁹ След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. ¹⁰ И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ ¹¹ Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. ¹² И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.

Връщане на ковчега на завета

6 Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки. ² Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели^[d] и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“ ³ Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“ ⁴ По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници – пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква. ⁵ И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. ⁶ Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.

⁷ А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора. ⁸ След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне. ⁹ Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“

¹⁰ Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора. ¹¹ Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи. ¹² Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.

¹³ Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща. ¹⁴ Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа. ¹⁵ Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви. ¹⁶ Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.

¹⁷ Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон. ¹⁸ А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус^[e].

¹⁹ Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление. ²⁰ Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“ ²¹ И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“

7 ^(A)Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег. ² От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време – двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.

Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия

³ Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ ⁴ Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.

⁵ Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ ⁶ Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

⁷ Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. ⁸ Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ ^9 (B)Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. ¹⁰ А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. ¹¹ Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.

¹² Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер^[f], като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ ^13 (C)Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. ¹⁴ Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.

¹⁵ Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. ¹⁶ Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. ¹⁷ След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

6 ^(A)След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. ^2 (B)Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. ^3 (C)Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. ⁴ А наближаваше юдейският празник Пасха.

⁵ Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ ⁶ Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. ⁷ Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ ⁸ Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: ^9 (D)„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ ¹⁰ Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. ¹¹ Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. ¹² А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ ¹³ И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. ¹⁴ Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ ^15 (E)А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.

Иисус Христос ходи по вода

^16 (F)А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, ¹⁷ влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях. ¹⁸ Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. ¹⁹ След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха. ²⁰ Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“ ²¹ Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.

³² Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.

³³ Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда.