The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
12 Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте, и поставих цар над вас.
2 И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос, и, ето, синовете ми са с вас; и обходата ми от младостта ми до днес е пред вас.
3 Ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепя очите си с него, та да ви го върна?
4 А те рекоха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.
5 И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.
6 И рече Самуил на людете: Господ е, Който постави Моисея и Аарона и изведе бащите ви от Египетската земя.
7 Сега, прочее, застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всичките справедливи дела, които Господ направи вам и на бащите ви.
8 Когато Яков дойде в Египет, и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Моисея и Аарона, които изведоха бащите ви из Египет и заселиха ги на това място.
9 Те обаче забравиха Господа своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях.
10 Тогава те извикаха към Господа, казвайки: Съгрешихме, понеже оставихме Господа та служихме на ваалимите и на астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще Ти служим.
11 И Господ изпрати Ероваала, Водана, Ефтая и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и вие живяхте в безопасност.
12 Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, рекохте ми: Не, но цар да царува над нас, - когато Господ вашият Бог ви беше цар.
13 Сега, прочее, ето царят, когото избрахте, когото искахте! и, ето Господ постави цар над вас.
14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, <добре>;
15 но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви.
16 Сега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви.
17 Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа; и Той ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа.
18 Тогава Самуил призва Господа; и Господ прати гръмове и дъжд през същия ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.
19 И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар.
20 И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърце;
21 и да се не отклоните, защото <тогава ще идете> след суетностите, които не могат да ползват, или да избавят, понеже са суетни.
22 Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде.
23 А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.
24 Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас.
25 Но ако следвате да струвате зло, тогава и вие и царят ви ще погинете.
13 <До това време> Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израиля,
2 Саул си избра три хиляди мъже от Израиля, от които две хиляди бяха със Саула в Михмас и в хълма Ветил, а хиляда бяха с Ионатана в Гавая Вениаминова; а останалата част от людете изпрати, всеки в шатъра му.
3 И Ионатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава; и филистимците чуха. И Саул извести <това> с тръба по цялата земя, като казваше: Нека чуят и евреите.
4 И така, целият Израил чу да говорят, че Саул поразил филистимския гарнизон, и че Израил станал омразен на филистимците. И людете се събраха в Галгал да следват Саула.
5 А филистимците се събраха да се бият с Израиля, тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници и люде по множество, като пясъка край морския бряг; и възлязоха та разположиха стан в Михмас, на изток от Ветавен.
6 Когато Израилевите мъже видяха, че бяха поставени на тясно, (защото людете бяха на тясно), тогава людете се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете.
7 И някои от евреите преминаха Иордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото за Саула, той беше още в Галгал; и всичките люде вървяха подир него с трепет.
8 И чака седем дена, според определеното от Самуила време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, и людете се разпръсваха от него,
9 затова рече Саул: Донесете тука при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето.
10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.
11 А Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас,
12 затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето.
13 И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, гдето не опази повелението, което Господ твоят Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века.
14 Но сега царството ти няма да трае; Господ Си потърси човек според сърцето Си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.
15 Тогава Самуил стана та отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи людете, които се намираха с него; <и те бяха> около шестотин мъже.
16 Саул и син му Ионатан и людете, които се намираха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас.
17 И от филистимския стан излязоха три чети грабители; една чета се отправи по пътя за Офра към земята Согал;
18 друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Севоим къде пустинята.
19 А в цялата Израилева земя не се намираше ковач, защото филистимците рекоха: Да не би евреите да си направят мечове или копия,
20 но всичките израилтяни слизаха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палешника си, брадвата си и мотиката си.
21 Обаче, имаха пила за търнокопите, палешниците, тризъбците и брадвите, и за да острят остените.
22 Затова, в деня на боя не се намираше нито нож, ни копие в ръката на някого от людете, които бяха със Саула и Ионатана; в Саула, обаче, и в сина му Ионатана намериха се.
23 А филистимският гарнизон излезе към прохода на Михмас.
7 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 защото никой, <като> иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 И като им рече това, остана си в Галилея.
10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
19 Не даде ли ви Моисей закона? но <пак> никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите <на Мене> поради него.
22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
28 Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.
2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
© 1995-2005 by Bibliata.com