The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
Победата на Давид над Голиат
17 Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим. 2 А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците. 3 Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.
4 (A)От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. 5 На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли. 6 На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие. 7 Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит. 8 Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. 9 Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“ 10 Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“ 11 Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.
12 (B)Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете. 13 Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама. 14 Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул, 15 а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си. 16 Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.
17 Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях. 19 Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20 И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. 21 Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. 22 Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. 23 Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. 24 А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. 25 Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“
26 (C)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ 27 И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ 28 А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ 29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ 30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика. 32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“ 33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“ 34 А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото, 35 аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах. 36 Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“ 37 Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“
38 Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница. 39 Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си. 40 И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.
41 И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него. 42 (D)И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. 43 Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга[a]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си. 44 Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“ 45 Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. 46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. 47 (E)И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“
48 Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. 50 Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка. 51 Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.
Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха. 52 Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон. 53 След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им. 54 (F)А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.
55 Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“ 56 Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“ 57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“
Давид и домът на Саул
18 (G)Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. 2 В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. 3 (H)А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. 4 (I)Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си.
„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“
21 (A)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 (B)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 (C)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[a], ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 (D)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 (E)Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[b] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 (F)И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30 (G)Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (A)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (B)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (C)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
11 Преизподнята и погибелта са открити пред Господа, още повече и сърцата на човешките синове.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.