The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
5 И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.
6 (A)Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. 7 (B)И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ 8 Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ 9 И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.
10 (C)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. 11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. 12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. 13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. 14 (D)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. 15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. 16 (E)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
17 И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ 18 Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ 19 Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.
20 Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. 21 И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ 22 И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: ‘Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.’“ 23 И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“
24 Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ 25 Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: ‘Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.’“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. 26 Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, 27 Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. 28 Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, 29 Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.
30 А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.
Преследване на Давид от Саул
19 А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан. 2 И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий. 3 Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“
4 Йонатан говорѝ на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе. 5 Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“ 6 Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“ 7 Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.
8 Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него. 9 (F)Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата. 10 И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.
11 (G)Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ 12 (H)Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси. 13 А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му – козя кожа, и го покри с дреха. 14 Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“ 15 Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“ 16 Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му. 17 Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: ‘Не ме задържай! Ще те убия!’“
18 Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. 19 И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“ 20 Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват. 21 И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват. 22 Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“ 23 И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама. 24 (I)Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“
„Истината ви прави свободни“
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[a], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 (A)Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“ 34 (B)Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 (C)Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. 38 (D)Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 (E)Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 (F)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Иисус Христос и Авраам
48 (G)Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 (H)Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 (I)Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 (J)Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 (K)Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 (L)Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[b] отпреди да се роди Авраам.“ 59 (M)Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
Блаженство и награда за праведния
112 (A)Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа
и който обича Неговите заповеди.
2 Неговите потомци ще бъдат силни на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.
3 (B)В неговия дом ще има изобилие и богатство
и неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (C)Светлина изгрява за праведните в тъмнината;
тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.
5 Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем;
той ще е непоколебим в думите си пред съда.
6 Той няма да се поколебае никога.
Праведникът се помни вечно.
7 Той няма да се уплаши от клевета,
сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.
8 Сърцето му е силно: той няма да се уплаши,
когато види враговете си.
9 (D)Той щедро пръска средства, раздава на бедните;
благодеянието му пребъдва вечно;
неговата мощ ще се възвиси със слава.
10 Нечестивият вижда това и изпада в ярост,
скърца със зъби и се стопява.
Желанието на нечестивите ще пропадне.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.