The Daily Audio Bible

Съюзът между Йонатан и Давид

20 ^(A)А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ ² А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ ³ Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: ‘Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.’ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ ⁴ Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ ⁵ А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. ⁶ Ако твоят баща ме потърси, кажи: ‘Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.’ ⁷ Ако той каже: ‘Добре’, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. ⁸ А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ ⁹ Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ ¹⁰ А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ ¹¹ Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.

¹² Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, ¹³ нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. ¹⁴ Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, ^15 (B)никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ ¹⁶ Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ ¹⁷ И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.

¹⁸ Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. ¹⁹ Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. ²⁰ Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. ²¹ И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: ‘Иди, намери стрелите!’ Ако кажа на момчето: ‘Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!’ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. ²² Но ако кажа на младежа: ‘Ето стрелите са пред тебе оттатък’, върви, понеже Господ те отпраща. ²³ А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“

²⁴ И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. ²⁵ Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. ²⁶ В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“ ²⁷ На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ ²⁸ Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, ²⁹ като казваше: ‘Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.’ Затова той не дойде на царската трапеза.“

³⁰ Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! ³¹ Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ ³² Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ ³³ Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. ³⁴ И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.

³⁵ На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. ³⁶ И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. ³⁷ И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ ³⁸ И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. ³⁹ А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. ⁴⁰ Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“

⁴¹ Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. ⁴² И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки ‘Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена’.“

21 ^[a] Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.

Бягство на Давид от Саул в Номва

² И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“ ³ Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: ‘Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.’ Затова оставих моите момчета на това и това място. ⁴ А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“ ⁵ А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“ ⁶ Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“ ^7 (C)И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат. ^8 (D)И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.

⁹ Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“ ^10 (E)Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“^[b]

^11 (F)Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус. ^12 (G)И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: ‘Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди’?“ ¹³ И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус. ^14 (H)И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си. ¹⁵ Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене? ¹⁶ Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“

Изцеляване на човека, сляп по рождение

9 Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение. ² И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“ ³ Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него. ^4 (A)Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. ^5 (B)Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ ^6 (C)Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия ⁷ и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.

⁸ А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп^[a], казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“ ⁹ Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“ ¹⁰ Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“ ¹¹ Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: ‘Иди в къпалнята Силоам и се умий.’ Отидох и като се умих, прогледнах.“ ^12 (D)Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“

¹³ Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите. ^14 (E)А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите. ¹⁵ Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“ ^16 (F)Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им. ^17 (G)Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“

¹⁸ Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия ¹⁹ и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“ ²⁰ Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп. ²¹ А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“ ^22 (H)Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос. ²³ Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“

²⁴ Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога^[b]! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“ ²⁵ А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно – че бях сляп, но сега виждам.“ ²⁶ Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“ ²⁷ Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“ ²⁸ А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици. ²⁹ Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“ ³⁰ В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите. ³¹ А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля. ³² Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп. ³³ Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“ ³⁴ В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове – ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.

³⁵ Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“ ³⁶ Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“ ^37 (I)Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“ ³⁸ А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.

^39 (J)Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ ⁴⁰ Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“ ^41 (K)Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: ‘Виждаме’. Затова грехът ви остава.“

Възхвала на името на Господа

Присъствието на живия Бог; срещу идолите

¹⁵ За изпадналия всички дни са лоши, а на когото сърцето е весело, у него винаги е празник.

^16 (A)По-добре малко, но със страх пред Господа, отколкото голямо богатство и с него тревога.

^17 (B)По-добре ястие от зеленчук и с него любов, отколкото угоен вол и с него омраза.