The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
12 И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. 13 (A)Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. 14 Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ 15 Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. 16 Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим[a], което се намира в Гаваон.
17 През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. 18 (B)Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. 19 Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. 20 Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ 21 Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. 22 След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ 23 Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.
24 А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. 25 Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ 27 Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ 28 И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.
29 А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. 30 Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. 31 А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. 32 След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.
3 Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.
2 (C)На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама; 3 втори – Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; 4 четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; 5 шести – Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.
6 Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. 7 (D)А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ 8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. 9 (E)Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: 10 (F)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ 11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.
12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ 13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ 14 (G)След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ 15 (H)Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш. 16 С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.
17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. 18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: ‘Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.’“ 19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. 20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.
22 И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир. 23 Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“ 24 Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл? 25 Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“
26 Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това. 27 (I)Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана – навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил. 28 А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син. 29 Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“ 30 Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.
31 Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му. 32 Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него. 33 Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир? 34 Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.
35 Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ 36 Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ. 37 Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя. 38 След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил? 39 (J)Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“
Тайната вечеря
13 (A)Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. 2 Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде. 3 (B)Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 (C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. 5 После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан. 6 Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“ 7 (D)Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ 8 Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“ 9 Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“ 10 (E)Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ 11 (F)Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“
12 А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв. 14 (G)И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. 16 (H)Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. 17 Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.
18 (I)Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: ‘Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене[a]’. 19 (J)Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният. 20 (K)Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“
Иисус предсказва, че ще бъде предаден
21 (L)Като каза това, дълбоко смутен, Иисус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 22 Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори. 23 А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус. 24 На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори. 25 (M)Той, като се наклони към Иисус, каза: „Господи, кой е?“ 26 Иисус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон. 27 (N)Тогава, след залъка, Сатаната влезе в него. А Иисус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“ 28 Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това. 29 (O)А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или – да раздаде нещо на сиромасите. 30 Той взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
Законът Господен – святост и спасение
Алеф[a]
119 (A)(B)(C)Блажени са тези, които живеят безупречно,
които търсят опора в Закона на Господа.
2 (D)Блажени са тези, които спазват наредбите Му
и от все сърце Го търсят.
3 Те не извършват беззакония,
вървят по Неговите пътища.
4 Ти заповяда да спазвам неотклонно
Твоите заповеди.
5 О, да бяха насочени моите пътища
към спазване на Твоите наредби!
6 Тогава нямаше да съм посрамен,
защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;
7 бих Те прославил с чисто сърце,
като се поучавам от Твоите справедливи решения.
8 Ще спазвам Твоите наредби;
никога не ме изоставяй.
Бет
9 Как младежът ще запази в чистота пътя си?
Като спазва Твоето слово.
10 От все сърце Те търся,
не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди.
11 Скрих в сърцето си Твоето слово,
за да не греша пред Тебе.
12 (E)Прославен си Ти, Господи,
научи ме на Своите наредби.
13 С устните си разгласявах
всичките решения на Твоите уста.
14 Когато постъпвам според Твоите наредби,
аз се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди
и се вглеждам в Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби,
не забравям Твоето слово.
29 (A)Господ е далече от нечестивите, а чува молитвата на праведните.
30 Светлият поглед весели сърцето, добрата вест укрепва костите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.