The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
13 След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон <до толкоз> се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.
3 Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.
4 И рече на <Амнона>: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви <причината?> И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.
5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.
6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.
7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.
9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.
11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.
13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.
17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.
18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.
19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.
20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.
21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.
22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.
23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.
24 Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.
25 А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но <царят> отказа да иде, а го благослови.
26 Тогава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас <поне> брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?
27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.
28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.
29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.
30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.
31 Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.
32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.
33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.
34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.
35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.
36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.
37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; <а Давид> жалееше за сина си всеки ден.
38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.
39 И <душата на> цар Давида излизаше <и чезнеше по> Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.
17 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,
2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.
5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.
7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;
8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.
10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.
11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
13 А сега ида при Тебе; но< догдето съм още> на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16 Те не са от света както и Аз не съм от света.
17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които {Гръцки: Каквото.} си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.
26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.
81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.
84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:
85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.
86 Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.
88 Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
89 Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.
90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.
91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.
92 Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.
95 Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
© 1995-2005 by Bibliata.com