The Daily Audio Bible

Завръщане на Авесалом в Йерусалим

14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. ² Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. ³ След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.

⁴ Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ ⁵ Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. ⁶ Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. ⁷ И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“

⁸ И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ ⁹ Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ ¹⁰ Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ ¹¹ Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“

¹² А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“ ¹³ Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник. ^14 (A)Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. ¹⁵ А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: ‘Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си. ¹⁶ Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.’ ¹⁷ И твоята слугиня си каза: ‘Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.’“

¹⁸ Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“ ¹⁹ Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. ²⁰ Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“

²¹ След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това – иди, върни младия Авесалом.“ ²² Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“ ²³ И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим. ²⁴ Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.

²⁵ Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом – от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък. ²⁶ Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка. ²⁷ На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица^[a].

²⁸ В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя. ²⁹ Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде. ³⁰ Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива^[b]. ³¹ Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“ ³² Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: ‘Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие’.“ ³³ Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.

Заговорът на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим

15 ^(B)След това Авесалом си приготви колесници и коне, и лична охрана от петдесет воини. ² Авесалом ставаше сутрин рано и се спираше край пътя при градските порти. Когато някой имаше спор и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ А когато онзи отговореше: „Твоят служител е от еди-кое си Израилево племе“ – ³ тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“ ⁴ И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“ ⁵ А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше. ⁶ Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.

⁷ След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон. ^8 (C)Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ‘Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ’.“ ⁹ Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон. ¹⁰ А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: ‘Авесалом се възцари в Хеврон’.“ ¹¹ Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо. ^12 (D)По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.

¹³ Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“ ¹⁴ Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“ ¹⁵ Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“ ^16 (E)И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени – наложници, да пазят двореца.

¹⁷ След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат. ^18 (F)И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци – личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет. ¹⁹ И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. ²⁰ Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“ ²¹ В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“ ²² Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него.

Залавяне на Иисус Христос

18 ^(A)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. ² А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. ³ Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. ^4 (B)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ ^5 (C)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. ⁶ Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. ⁷ Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ ⁸ Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ ⁹ Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ ¹⁰ А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. ^11 (D)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“

Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър

^12 (E)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го ^13 (F)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. ¹⁴ А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.

¹⁵ След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. ¹⁶ Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. ¹⁷ Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ ¹⁸ А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁹ А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. ²⁰ Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място. ²¹ Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“ ²² Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“ ²³ Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“ ²⁴ Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа.

Мем

Нун

^8 (A)По-добре малко с правда, отколкото много печалби с неправда.

^9 (B)Сърцето на човека замисля своя път, а Господ насочва стъпките му.