The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
Пророк Илия и израилският цар Охозия
1 (A)След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил. 2 (B)Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“
3 Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: ‘Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон? 4 Затова така казва Господ: «Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»!’“ И Илия отиде.
5 И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“ 6 Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: ‘Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: «Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»’.“ 7 Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“ 8 Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“
9 И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“ 10 (C)Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.
11 И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: ‘Бързо слез долу!’“ 12 Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.
13 И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе. 14 Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“ 15 Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.
16 След това той каза на царя: „Така говори Господ: ‘Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш’!“ 17 И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам – това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син. 18 Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.
Възнесението на пророк Илия
2 И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. 2 Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. 3 Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
4 Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. 5 Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
6 И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. 7 Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. 8 (D)Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.
9 (E)Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ 10 (F)Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ 11 (G)Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. 12 (H)Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“
Начало на служението на пророк Елисей
И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. 13 След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. 14 Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. 15 Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята. 16 Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“ 17 (I)Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха. 18 Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“
19 Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“ 20 Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха. 21 (J)Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: ‘Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие’.“ 22 И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.
23 Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“ 24 Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях. 25 Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.
42 На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. 44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 (A)Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46 (B)Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 (C)Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“
48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 (D)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
Апостол Павел и Варнава в Икония
14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. 2 Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. 3 (E)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. 4 А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. 5 Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, 6 те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности 7 и там благовестяха.
Божието всезнание и промисъл
139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
7 (C)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
8 Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
9 Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (D)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
13 (E)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (F)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (G)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (H)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 (I)Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,
20 които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.
21 (J)Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
22 От цялото си сърце ги мразя –
те са врагове за мене.
23 (K)Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
24 Виж дали не вървя по лош път,
води ме по вечния път!
19 Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне.
20 Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда.
21 (A)Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.