The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
15 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия.
2 Той беше шестнадесет години на възраст когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.
4 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
5 Но Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята.
6 А останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
7 И Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам.
8 В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария Еровоамовият син, <и царува> шест месеца.
9 Той върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари.
11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
12 Това беше <изпълнение на> словото, което Господ говори на Ииуя като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.
13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия {В гл. 14:21 и ст. 1, 6, 7, 8, 17 и 27, Азария.}, и царува един месец в Самария.
14 Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Самума, Явисовия син в Самария и го уби, сам се възцари вместо него.
15 А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
16 Тогава Манаим порази Тапса и всичко що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея.
17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, <и царува> десет години в Самария.
18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
19 Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.
20 И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята.
21 А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия.
23 В петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, <и царува> две години.
24 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
25 И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си и петдесет мъже от галаадците; и уби го та сам се възцари вместо него.
26 А останалите дела на Факия, и всичко що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, <и царува> двадесет години.
28 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
29 В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе <жителите> им пленници в Асирия.
30 А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея Ромелиевия син и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син.
31 А останалите дела на Факея, и всичко що извърши, ето написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия.
33 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря.
34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия.
35 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.
36 А останалите дела на Иотама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
37 В онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син.
38 А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.
16 В седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.
2 Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,
3 но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
4 Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.
5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият.
6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат та живееха там, <гдето са> и до днес.
7 Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се подигнаха против мене.
8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.
9 И асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск та го превзе, и отведе <жителите> му в Кир, а Расина уби.
10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.
11 И свещеник Урия направи жертвеник точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.
12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника та направи принос върху него.
13 И върху <тоя> жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.
14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от <мястото му> между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.
15 И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето <принасяно> от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене за да се допитвам <до Господа>.
16 И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.
17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.
18 И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.
19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
20 И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
15 Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.
24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
31 така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
35 Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
41 И като рече това, разпусна събранието.
147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, <и> хвалението е прилично.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Пейте Господу и благодарете <Му>. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).
12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.
15 (4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,
17 (6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?
18 (7)<Пак> изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.
19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 (9)Не е постъпил така с никой <друг народ>; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
4 Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.
5 Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.
© 1995-2005 by Bibliata.com