The Daily Audio Bible

4 При това направи меден олтар, с дължина двадесет лакътя, а височина десет лакътя.

² Направи още леяно море, с устие десет лакътя <широко>, кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст.

³ И под <устието му> имаше образи на волове {В 3 Цар. 7:24, пъпки.}, които го обикаляха наоколо, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; воловете бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него.

⁴ То стоеше на дванадесет вола; три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг, и три гледаха към изток, а морето стоеше върху тях; и задните части на всички бяха навътре.

⁵ Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, три хиляди вати <вода>.

⁶ Направи още десет умивалници, от които тури пет отдясно и пет от ляво <на дома>, за да мият в тях; там миеха това, което беше за всеизгаряне; морето, обаче, бе за да се мият в него свещениците.

⁷ Направи и десетте златни светилника, според наставлението за тях, и тури ги в храма, пет отдясно и пет отляво.

⁸ И направи десет трапези, които тури в храма, пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена.

⁹ При това направи двора за свещениците, и големия двор, и порти за двора, и покри вратите им с мед.

¹⁰ И постави морето от дясната страна <на дома>, към изток, къде юг.

¹¹ Хирам направи и котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на работите, които направи на цар Соломона за Божия дом:

¹² двата стълба; изпъкналите части; двата капитела, които бяха на върха на стълбовете; двете мрежи за покриване двете изпъкнали части на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;

¹³ четирите стотин нарове за двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа - за да покриват двете изпъкнали части на капителите, които бяха върху стълбовете.

¹⁴ Тоже направи подножията; направи и умивалниците върху подножията;

¹⁵ и едното море с дванадесетте вола под него.

¹⁶ Също и котлите, лопатите, вилиците и всичките им прибори майсторът му Хирам направи на цар Соломона за Господния дом от лъскава мед.

¹⁷ На Иорданското поле царят ги изля в глинената земя между Сокхот и Середата.

¹⁸ Така Соломон направи всички тия вещи, толкоз много, щото теглото на медта не можеше да се пресметне.

¹⁹ Също Соломон направи всички вещи, които бяха за Божия дом; и златния олтар; и трапезите, на които <се полагаха> присътствените хлябове;

²⁰ и светилниците със светилата им, от чисто злато, за да горят пред светилището според наредбата;

²¹ и цветята, светилата и клещите, от злато, и то чисто злато;

²² и щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато. А колкото за входа на дома, вътрешните му врати за в пресветото място, и вратите на дома, <то ест>, на храма, бяха от злато.

5 Така се свърши всичката работа, която Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата посветени от баща му Давида, - среброто златото и всичките вещи, - и ги положи в съкровищниците на Божия дом.

² Тогава Соломон събра в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

³ И тъй всичките Израилеви мъже се събраха пред царя на празника в седмия месец.

⁴ А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, левитите дигнаха ковчега.

⁵ Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

⁶ А цар Соломон и цялото Израилево общество, които се бяха събрали пред него, бяха пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

⁷ Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

⁸ Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

⁹ И върлините се издадоха така, щото се виждаха краищата на върлините <издадени> от ковчега пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

¹⁰ В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Моисей положи <там> на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли из Египет.

¹¹ А щом излязоха свещениците из светилището, (защото всичките свещеници, които се намираха там, бяха се осветили без да чакат реда на отредите си;

¹² а и всичките певци левити - Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им облечени във висон, и <държащи> кимвали, псалтири и арфи стояха на изток от олтара, и с тях сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби),

¹³ и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи Господа с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак,

¹⁴ така щото поради облака свещениците не можаха да застанат за да служат, защото Господната слава изпълни Божия дом.

6 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;

² но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

³ После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

⁴ Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

⁵ От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;

⁶ но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;

⁷ И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

⁸ но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

⁹ Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

¹⁰ Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

¹¹ И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.

7 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

² Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

³ И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

⁴ И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁵ Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁶ но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁷ Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁸ Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁹ И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

¹⁰ намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

¹¹ Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹² Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹³ Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

² Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³ Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴ Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵ Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶ Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

⁷ Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

⁸ Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

⁹ От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

¹⁰ Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

¹¹ Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

¹² Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

¹³ Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

¹⁴ От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

¹⁵ А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

²² Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²³ Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.