The Daily Audio Bible

Молитва на Неемия – възложение и пристигане в Йерусалим

1 Разказ от Неемия, Ахалиевия син. През месец кислев, в двадесетата година, когато бях в престолния град Суза, ² един от моите братя, Ханани, дойде с няколко души от Юдея. Тогава ги попитах за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, както и за Йерусалим. ³ Те ми отговориха: „Останалите, които не отидоха в плен, живеят там, в страната, в голяма неволя и унижение. Градските стени на Йерусалим са съборени, а портите му – изгорени от огън.“

⁴ Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така: ^5 (A)„Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който спазваш Завета и проявяваш милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди. ⁶ Отправи взор и изслушай молитвата на Своя служител, която отправям към Тебе за израилтяните, Твоите служители, ден и нощ, и се изповядвам за греховете им, с които съгрешихме пред Тебе – и аз, и бащиният ми дом. ⁷ Много беззакония извършихме пред Тебе и не спазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на Своя служител Мойсей. ^8 (B)Но спомни си, че Ти беше казал на Своя служител Мойсей: ‘Ако извършвате беззакония, ще ви разпръсна сред народите. ^9 (C)Но ако се обърнете към Мене и спазвате Моите заповеди, и ги изпълнявате, дори да сте прогонени накрай света, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, което съм избрал, за да живее там името Ми.’

^10 (D)А те са Твои слуги и Твой народ, който Ти си избавил с голямата Си сила и мощната Си ръка. ¹¹ Умолявам Те, Господи, изслушай молитвата на Своя служител и молитвите на Своите слуги, които с трепет благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Своя служител, за да получи той благоволение пред царя“, защото аз бях виночерпец на царя.

2 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него, ² царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших ^3 (E)и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“ ⁴ А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог ⁵ и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“ ⁶ Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.

⁷ След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея; ⁸ а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене. ^9 (F)И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма.

Съпротива срещу Неемия

¹⁰ Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните. ¹¹ Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена. ¹² Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше. ¹³ Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън. ¹⁴ След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех, ¹⁵ излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах. ¹⁶ А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.

¹⁷ Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“ ¹⁸ След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.

¹⁹ Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“ ²⁰ И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“

Строеж на градските стени и списък на строителите

3 ^(G)Тогава първосвещеник Елияшив и другите свещеници се захванаха и построиха отново Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ от кулата Меа до кулата Хананела. ² До тях строяха йерихонците, а до тях строеше Закхур, Имриевият син. ³ Потомците на Сенай построиха Рибната порта; те я покриха с греди и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. ⁴ До тях поправяше стената Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син; до тях поправяше Мешулам, синът на Берехия, Мешизабеловия син; до тях поправяше Садок, син на Баана. ⁵ До тях поправяха текойците, но знатните от тях не превиха врат да изпълнят дълга си към своя Господ. ⁶ А старата порта поправиха Йояда, Пасеаховият син, и Мешулам, Бесодиевият син; те я покриха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. ⁷ До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, както и мъже от Гаваон и Мицфа, подвластни на областния управител оттатък река Ефрат. ⁸ До тях поправяше Узиил, Хархаевият син, един от златарите, а до него поправяше аптекарят Ханания, Харакахимовият син. Те укрепиха Йерусалим до Широката стена. ⁹ До тях поправяше Рефая, Хуровият син, управител на половината от Йерусалимския окръг. ¹⁰ По-нататък срещу къщата си поправяше Йедая, Харумафовият син, а до него работеше Хатуш, Хашавниевият син. ¹¹ Другата част от стената и кулата на пещите поправяха Малхия, Харимовият син, Хашув и Пахат – Моавовият син. ¹² До тях работеха Шалум, Халохешовият син, управител на другата половина от Йерусалимския окръг, както и неговите дъщери. ¹³ Портата на долината поправиха Ханун и жителите на Заноах. Те я възстановиха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакътя от стената до Портата на сметището. ¹⁴ А Портата на сметището поправи Малхия, Рехавовият син, управител на Беткаремския окръг; той я възстанови и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ.

Брак и безбрачие

7 ^(A)А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, ² но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. ³ Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание^[a], а също и жената – на мъжа. ⁴ Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. ⁵ Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и^[b] молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. ⁶ Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. ⁷ Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. ⁸ А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. ⁹ Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.

Заповед против развода

^10 (B)На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, ¹¹ ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. ¹² А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, ¹³ също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. ¹⁴ Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. ¹⁵ Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни^[c] е призовал да живеем в мир. ¹⁶ И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?

Спазване на заповедите

¹⁷ Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. ^18 (C)Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. ^19 (D)Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. ²⁰ Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. ²¹ Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. ²² Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. ^23 (E)Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. ²⁴ Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.

⁴ Горделивите очи и надутото сърце, които са светилник за нечестивите, са грях.