The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен
4 Тогава Елифаз Теманец отговори: 2 „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори? 3 Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце, 4 твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене. 5 А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом. 6 Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?
7 (A)Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? 8 (B)Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: 9 всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват. 10 Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. 11 Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.
12 Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея. 13 По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората, 14 обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза. 15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха. 16 Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя: 17 (C)(D)‘Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? 18 Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки 19 – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци. 20 От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги. 21 (E)Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост’.“
5 Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш? 2 Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден. 3 Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му. 4 Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити. 5 Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му. 6 Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята. 7 Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.
Увещание за обръщане към Бога
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога, 9 (F)Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса. 10 Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата, 11 (G)за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение. 12 Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото. 13 (H)Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява: 14 посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем. 15 Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния. 16 И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.
17 (I)Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия, 18 (J)защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват. 19 В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне. 20 (K)Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч. 21 От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи. 22 (L)На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш, 23 (M)защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.
24 Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва. 25 (N)Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти – като трева по земята. 26 В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето. 27 Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.
Обвинението срещу него е безпричинно
6 Тогава Йов отговори: 2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4 (O)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7 Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
8 О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9 (P)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14 Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22 Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? 23 Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?
24 Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28 А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29 Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
7 (Q)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? 2 Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. 3 Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. 4 Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. 5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
Стонът на Йов към Бога
6 Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. 7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. 8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. 9 (R)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, 10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. 12 Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? 13 Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, 14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. 15 (S)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. 16 (T)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. 17 Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? 18 Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? 19 Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? 20 Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? 21 Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“
18 Благодаря на своя[a] Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици, 19 но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.
20 (A)Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора. 21 (B)В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ 22 Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. 23 Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели? 24 Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда 25 (C)и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“
Всичко да става с приличие и ред
26 Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука. 27 Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува. 28 Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29 От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват. 30 Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне. 31 Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават. 32 А пророческите дарби са подчинени на пророците, 33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите. 34 (D)Жените ви[b] в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват. 35 Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква. 36 Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?
37 Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа. 38 А който не разбира, нека не разбира[c]. 39 (E)Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. 40 Нека всичко става с приличие и ред.
30 Устата на праведния изрича мъдри слова
и езикът му изговаря това, което е справедливо.
31 (A)Той носи Закона на своя Бог в сърцето си;
стъпките му няма да се поколебаят.
32 Нечестивият дебне праведния
и се стреми да го убие,
33 но Господ няма да го предаде в неговите ръце
и няма да допусне да го осъдят в съда.
34 Уповавай се на Господа и се придържай към Неговия път.
Тогава Той ще те въздигне, за да наследиш земята,
и ти ще видиш как нечестивите ще бъдат изтребвани.
35 (B)Видях нечестив човек, готов за насилие,
който гордо се ширеше като зеленеещ се кедър.
36 Но той изчезна и го няма;
търсих го, но не можах да го намеря.
37 Погледни добрия и обърни внимание на праведния,
защото краят на такъв човек е спасението.
38 А грешниците всички заедно ще бъдат изтребени;
бъдещето на нечестивите е гибел.
39 (C)Избавлението на праведните идва от Господа.
Той е защита за тях във време на беди.
40 Господ ще им помогне и ще ги избави;
ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси,
защото при Него те търсят убежище.
27 (A)Жертвата на нечестивите е мерзост пред Бога, най-вече когато се принася със зла умисъл.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.