The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
12 Тогава Иов в отговор рече: -
2 Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?
12 Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.
13 А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.
13 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -
21 <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
14 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
15 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?
30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
32 Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
33 Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".
34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.
35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;
38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.
41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
42 Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.
45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.
46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
© 1995-2005 by Bibliata.com