The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
23 А Иов в отговор рече:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
24 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
6 Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.
19 <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
25 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -
2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.
3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?
4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,
6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!
26 А Иов в отговор рече: -
2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!
3 Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!
4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?
5 <Пред Него> мъртвите треперят Под водите и обитателите им.
6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.
7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.
8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.
9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.
10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.
11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.
12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.
13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.
14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене <ни дават да> чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?
27 И Иов продължи беседата си като казваше:
2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 <Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5 Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.
8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14 Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16 Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,
17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;
20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.
22 Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.
2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.
4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>
7 така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.
9 Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.
6 И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>
8 <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.
9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.
5 Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
© 1995-2005 by Bibliata.com