The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -
6 (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
32 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.
33 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;
10 Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;
18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
16 но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
© 1995-2005 by Bibliata.com