The Daily Audio Bible

Клетвата на Йов

31 ^(A)„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. ² Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? ³ Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? ⁴ Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

⁵ Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, ⁶ нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. ⁷ Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, ⁸ нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

^9 (B)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, ¹⁰ нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, ¹¹ защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; ¹² защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

¹³ Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, ¹⁴ какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? ^15 (C)Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

¹⁶ Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? ¹⁷ Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? ¹⁸ Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. ¹⁹ Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, ²⁰ не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? ²¹ Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, ²² нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, ²³ тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

^24 (D)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ ²⁵ Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, ^26 (E)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, ²⁷ прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – ²⁸ това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

^29 (F)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? ³⁰ Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. ³¹ Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ ³² Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. ³³ Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, ³⁴ понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. ³⁵ Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. ³⁶ Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. ³⁷ Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

³⁸ Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, ³⁹ ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, ⁴⁰ нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“

Край на думите на Йов.

Речи на Елиуй

Въведение

32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, ² разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, ³ а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. ⁴ Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. ⁵ Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

⁶ Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. ^7 (G)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ ⁸ Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. ⁹ Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. ¹⁰ Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

¹¹ Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. ¹² С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. ¹³ Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’ ¹⁴ Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

¹⁵ Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. ¹⁶ Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? ¹⁷ Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, ¹⁸ понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. ¹⁹ Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. ²⁰ Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. ²¹ Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, ²² защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

Бог допуска страданието

33 „И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи! ² Ето отварям устата си, езикът ми говори в устата ми. ³ От искрено сърце говоря и устата ми ще произнесе чиста истина. ⁴ Божият Дух ме е създал и Духът на Всемогъщия ме е оживил. ⁵ Ако можеш, отговори ми; приготви се и застани пред мене. ^6 (H)Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина. ^7 (I)Затова страх пред мене не може да те смути и товар от мене няма да те притиска.

⁸ Да, ти каза пред моите уши и аз чух да прозвучават думите: ^9 (J)‘Чист съм, без грях, без петно и нямам вина, ^10 (K)а Той търси предлози против мене и ме гледа като враг. ^11 (L)Краката ми постави в стегалки и следи всичките ми пътища.’

¹² Ето в това ти не си прав и затова ти отговарям, понеже Бог превъзхожда човека. ^13 (M)Защо спориш с Него затова, че Той не ти дава отговор за Своите дела? ¹⁴ Но Бог говори веднъж и два пъти – но на това не се обръща внимание. ^15 (N)(O)Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото, ¹⁶ тгава Той отваря ухото на човека и на даденото от Него наставление полага печат, ¹⁷ за да отклони човека от някое дело и да премахне от него гордостта, ¹⁸ за да спаси душата му от пропаст и живота му от смъртоносно оръжие. ¹⁹ А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости. ^20 (P)Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие. ^21 (Q)Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват. ²² Животът му се приближава до гроба, животът му – към смъртния край. ²³ Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно, ²⁴ тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: ‘Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.’ ^25 (R)Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си. ²⁶ Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му. ²⁷ Той ще пее на хората и ще казва: ‘Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде. ²⁸ Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.’

²⁹ Ето всичко това Бог прави два-три пъти с човека: ³⁰ да спасява душата му от гроба, за да блесне светлината на живота му. ³¹ Йов, внимавай и ме слушай, мълчи, а аз ще говоря! ³² Ако у тебе има думи, дай ми отговор! И говори, защото бих желал да се оправдаеш. ³³ Ако ли не, слушай ме! Мълчи и ще те науча на мъдрост.“

Предимството на Новия Завет пред Стария Завет

3 ^(A)Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас? ² Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора. ^3 (B)Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.

⁴ Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос – ⁵ не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога, ⁶ Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори. ^7 (C)А щом като служението на Мойсеевия закон^[a], издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, ⁸ как няма да е още по-бляскаво служението на духа? ⁹ Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. ¹⁰ При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. ¹¹ Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.

¹² Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, ^13 (D)а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. ¹⁴ Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. ¹⁵ И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. ¹⁶ Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. ¹⁷ А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. ^18 (E)Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.

Молитва за помощ в беда

^8 (A)Който сее неправда, ще пожъне злини, и тоягата, с която безчинства, ще бъде сломена.

^9 (B)Милосърдният ще бъде благославян, защото дава хляба си на бедния.