The Daily Audio Bible

Наслов

1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

^2 (A)Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. ³ Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? ^4 (B)Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.

⁵ Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. ⁶ Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. ^7 (C)Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.

^8 (D)Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. ^9 (E)Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. ¹⁰ Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. ¹¹ Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

¹² Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. ^13 (F)И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. ¹⁴ Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. ¹⁵ Криво не се изправя и което липсва, не се брои.

^16 (G)Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. ¹⁷ И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. ¹⁸ Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.

Суетата на насладите

2 Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета. ² Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“ ³ Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.

Суетата на богатството и труда

^4 (H)Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, ⁵ оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета. ⁶ Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета. ⁷ Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим. ^8 (I)Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени. ⁹ И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си. ¹⁰ Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове? ¹¹ Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.

Суетата на мъдростта и глупостта на труда и радостта

¹² Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече? ¹³ Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината. ^14 (J)Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях. ¹⁵ И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета. ^16 (K)Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът? ¹⁷ Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁸ Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене. ¹⁹ Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета. ²⁰ Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето: ²¹ един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло. ²² А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето? ²³ Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.

^24 (L)Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка. ²⁵ Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“ ^26 (M)Бог дарява с мъдрост, знание и радост благоугодния пред Него, а на грешния отрежда грижи: да притуря и да трупа, за да го отреди на този, който е благоугоден пред Бога. Това е също суета и гонене на вятър.

Неизменният порядък в живота

3 Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:

⁹ Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? ¹⁰ Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. ^11 (N)Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. ¹² Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. ¹³ И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. ^14 (O)Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. ^15 (P)Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.

Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни

^16 (Q)Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. ^17 (R)Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. ¹⁸ Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни. ^19 (S)Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. ^20 (T)И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. ²¹ Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята? ²² Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?

Белези на апостолското служение

6 Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте. ^2 (A)Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението. ³ Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни, ^4 (B)но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения, ^5 (C)в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости, ^6 (D)с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, ^7 (E)с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка, ⁸ при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината, ^9 (F)смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето – живи сме, наказват ни, но не умираме, ^10 (G)оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.

Храм на живия Бог

^11 (H)Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си. ¹² Ние не затворихме сърцата си – вие затворихте вашите. ^13 (I)Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас – отворете и вие сърцата си.

Господ е наше прибежище и сила

46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот^[a].

^15 (A)Ако глупостта е обхванала сърцето на младежа, пръчката за наказание ще я премахне от него.