The Daily Audio Bible

5 Дойдох в градината си, сестрице невесто,
обрах своята смирна със своите ухания,
ядох медените си пити със своя мед,
пих си виното със своето мляко.
Яжте, приятели,
пийте, обични, и се насищайте.

² Заспала съм, но сърцето ми е будно.
Ето гласът на моя възлюбен, който чука:
„Отвори ми, сестрице, моя мила,
моя гълъбице, моя съвършена!
Защото главата ми е цяла с роса покрита,
и косата с нощна влага.“
³ Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?
Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
⁴ Моят възлюбен протегна ръка през пролуката
и моята вътрешност се развълнува от него.
⁵ Станах да отворя на своя възлюбен.
От ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми се стичаше смирна
по дръжката на ключалката.
^6 (A)Отворих на своя възлюбен,
а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.
Душата ми примря, докато говореше.
Търсих го, но не го намерих;
зовях го, но не ми отговори.
^7 (B)Срещнаха ме стражите, които обикалят града,
набиха ме, израниха ме.
Снеха ми булото стражите, които пазят стените.

^8 (C)Заклевам ви, дъщери йерусалимски:
ако срещнете моя възлюбен,
какво да му кажете – че изнемогвам от любов.

⁹ С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,
о, най-прекрасна между жените?
С какво твоят възлюбен е по-добър от другите,
че ни заклеваш така?

¹⁰ Моят възлюбен е бял и румен,
личен между десет хиляди други.
¹¹ Главата му е чисто злато,
къдрите му са вълнисти, черни като врана;
¹² очите му – като гълъби край водни потоци,
къпещи се в мляко, седящи в доволство;
¹³ Бузите му са като лехи,
пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.
Устните му са лилия, от която капе смирна.
¹⁴ Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.
Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
¹⁵ Краката му са като мраморни стълбове,
поставени върху подложки от чисто злато –
изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
¹⁶ Устата му е сладост. Той цял е прелест.
Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,
дъщери йерусалимски.

6 Къде отиде твоят възлюбен,
о, най-хубава между жените?
Накъде свърна твоят възлюбен,
та да го търсим с тебе?

^2 (D)Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,
за да пасе стадото в градините и да събира лилии.
^3 (E)Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.
Той пасе стадото си между лилиите.

⁴ Хубава си, моя мила, като Тирца,
прелестна като Йерусалим,
величествена като войнство със знамена.
^5 (F)Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от планината Галаад.
⁶ Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,
всяка от която има близнета и никоя не липсва.
⁷ Страните ти зад булото са
като половинки нар.
⁸ Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници
и безброй девойки,
⁹ но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.
Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.
Видяха я девойките и я възвеличиха,
видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
^10 (G)„Коя е тази, която блести като зора,
хубава като месечина, бляскава като слънце,
величествена като войнство със знамена?“
^11 (H)Слязох в ореховата градина
да погледам цветята на долината,
да видя дали е напъпило лозето,
дали са цъфнали наровете.
¹² Преди да узная това, моята душа ме хвърли
между царските колесници на големците от моя народ.

7 ^[a] Обърни се, обърни се Шуламит,
обърни се, обърни се да те погледаме.

Какво ще гледате на Шуламит
като на хоро манаимско?

² О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна!
Заоблените ти бедра са като огърлица,
изработка на изкусен майстор.
³ Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва;
коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.
^4 (I)Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.
⁵ Шията ти е като кула от слонова кост.
Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим.
Носът ти е като Ливанска кула,
която гледа към Дамаск.
⁶ Главата ти, която те увенчава, е като Кармил
и косата ти е пурпур;
царят е запленен от твоите къдрици.

⁷ Колко си хубава, колко приятна,
моя възлюбена, със своята миловидност.
⁸ Тази твоя снага прилича на палма
и твоите гърди са като гроздове.
⁹ Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла.
И твоите гърди биха били като гроздове,
и мирисът от твоето дихание е като кайсия.
¹⁰ Устата ти е като най-добро вино.“

То тече право за моя възлюбен,
хлъзга се през устни на уморени.

8 О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди^[b].
² Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш^[c],
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
^3 (J)Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.

^4 (K)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.

^5 (L)Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?

Събудих се под ябълката –
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.
⁶ Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен^[d] на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността – люта като преизподня,
пламъците^[e] ѝ са огнени.
⁷ Големи води не могат да угасят любовта
и реки^[f] няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.

⁸ Имаме малка сестра, няма още гърди.
Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
⁹ Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

¹⁰ Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули.
Затова ще намеря любов^[g] в очите му^[h].

¹¹ Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.
Той предаде лозето на пазачи.
Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.

¹² А моето лозе си е при мене.
Хилядата нека са за тебе, Соломоне,
а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.

¹³ Ти, която живееш в градините,
в гласа ти се вслушват приятелите.
Нека и аз го послушам.

^14 (M)Тичай, мой възлюбени,
и бъди като сърна
или като млад елен по благоуханни планини.