The Daily Audio Bible

¹⁰ Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

¹¹ Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

¹² И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

¹³ Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

¹⁴ Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

¹⁵ Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

¹⁶ Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

¹⁷ Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

¹⁹ Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

²⁰ Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

²¹ Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

²² Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

²³ Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

²⁴ И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

34 Приближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него.

² Защото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е <на изтребление>, Предал ги е на клане.

³ Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

⁴ И цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал <лист> от смоковница.

⁵ Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.

⁶ Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.

⁷ Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

⁸ Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

⁹ Потоците на <Едом> ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола.

¹⁰ Няма да угасне <ни> нощем ни денем; Димът й ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

¹¹ Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И <Господ> ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.

¹² Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

¹³ Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

¹⁴ Дивите котки ще се срещат <там> с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

¹⁵ Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира <малките си> под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.

¹⁶ Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото <казва Господ>: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

¹⁷ Той хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная <земя>; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.

35 Пустото и безводното място ще се развеселят, И пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.

² Ще цъфти изобилно, и ще се развесели дори с радост и песни; Ще се даде на нея славата на Ливан, Превъзходството на Кармил и Сарод; Те ще видят славата Господна, Величието на нашия Бог.

³ Укрепете немощните ръце, И утвърдете ослабналите колена.

⁴ Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави.

⁵ Тогава очите на слепите ще се отворят, И ушите на глухите ще се отпушат,

⁶ Тогава куцият ще скача като елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще избликнат води, И потоци в пустинята.

⁷ Нажеженият пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори; В заселището, гдето лежаха чакалите, <Ще има> зеленина с тръстика и рогоз.

⁸ И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде <само> за тях; Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават <по него>.

⁹ Лъв не ще има там, Нито ще се качи по него хищен звяр; Такъв не ще се намери там; Но изкупените ще ходят <по него>.

¹⁰ Изкупените от Господа ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие; А скръб и въздишане ще побягнат.

36 В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

² И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива.

³ Тогава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син.

⁴ Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш?

⁵ Казвам <ти, че твоето> благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

⁶ Виж, ти се надяваш <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

⁷ Но ако ми речеш: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте?

⁸ Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.

⁹ Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

¹⁰ Без <волята на> Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

¹¹ Тогава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

¹² Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си?

¹³ Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:

¹⁴ Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави.

¹⁵ И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

¹⁶ Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,

¹⁷ докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя.

¹⁸ Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

¹⁹ Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

²⁰ Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

²¹ А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

²² Тогава управителят на двореца Елиаким Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.

¹³ Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не <употребявайте> свободата си като повод за <угаждане> на плътта, но с любов служете си един на друг.

¹⁴ Защото целият закон се изпълнява в една дума, <сиреч>, в тая "Да обичаш ближния си както себе си".

¹⁵ Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

¹⁶ Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.

¹⁷ Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

¹⁸ Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

¹⁹ А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,

²⁰ идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

²¹ зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

²² А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,

²³ кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.

²⁴ А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.

²⁵ Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.

²⁶ Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.

64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

² Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

³ Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

⁴ За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

⁵ Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

⁶ Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.

⁷ Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

⁸ Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

⁹ И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

¹⁰ Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.

²³ Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.