The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
19 Така каза Господ: Иди та купи една глинена стомна, и <вземи> някой от старейшините на людете и от старейшините на свещениците,
2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската порта, и там възгласи думите, които ще ти кажа, като речеш:
3 Слушайте Господното слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, поради което всекиму, който чуе за него ще му писнат ушите;
4 защото Ме оставиха, и направиха чуждо това място като кадиха в него на други богове, които не бяха познали - те и бащите им и Юдовите царе, и напълниха това място с кръвта на невинните,
5 и издигнаха високи места на Ваала, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваала - нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум.
6 Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се нарича вече Тофет, или долина на Еномовия син, но долина на клане.
7 И ще осуетя на това място съвещанията на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от нож пред неприятеля си, и чрез ръката на ония, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове.
8 И ще направя тоя град <предмет на> учудване и подсвиркване; всеки, който минава през него ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.
9 И ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите, и ще ядат всеки месата на другаря си, при обсадата и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и ония, които искат живота им.
10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с тебе,
11 и да им речеш: Така казва Господ на Силите: Ей така ще строша тия люде и тоя град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял; и ще ги погребват в Тофет понеже не ще остане място за погребване другаде.
12 Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще направя тоя град като Тофет;
13 и къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе, които са нечисти, ще бъдат както мястото Тофет, дори всичките къщи, върху чиито покриви кадиха на цялото небесно войнство, и направиха възлияние на други богове.
14 Тогава Еремия дойде от Тофет, гдето Господ го беше изпратил да пророкува; и застана в двора на Господния дом та рече на всичките люде:
15 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на тоя град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си да не слушат думите Ми.
20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
21 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхора Мелхиевия син и свещеника Софония, син на Маасея, да <му> рекат:
2 Моля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би да подействува Господ за нас според всичките Си <минали> чудеса, та да се махне оня от нас.
3 Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия:
4 Така казва Господ Израилевият Бог: Ето, Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред тоя град.
5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодуване.
6 Ще поразя жителите на тоя град, и човек и животно; и ще измрат от голям мор.
7 След това, казва Господ, ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му, людете <му>, оцелелите в тоя град от мор, от нож и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на ножа; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили за тях.
8 И да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.
9 Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе та се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив, и животът му ще бъде като корист за него.
10 Защото насочих лицето Си против тоя град за зло, а не за добро, казва Господ; той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
11 А на дома на Юдовия цар <кажи>: Слушайте Господното слово:
12 Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси.
13 Ето, казва Господ, Аз съм против тебе, която обитаваш в долината и в скалата всред полето, <против вас>, които казвате: Кой ще слезе против нас? или кой ще влезе в жилищата ни?
14 И ще ви накажа според плода на делата ви, казва Господ; и ще запаля огън в леса на тоя <град>, та ще пояде всичко около него.
4 Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.
5 Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.
6 И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.
7 Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;
8 а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.
9 Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,
10 Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.
11 Затова насърчавайте се един друг, както и правите.
12 И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели,
13 и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте мирно помежду си.
14 Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.
15 Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.
16 Винаги се радвайте.
17 Непрестанно се молете.
18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.
19 Духа не угасвайте.
20 Пророчества не презирайте.
21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто.
22 Въздържайте се от всякакво зло.
23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
24 Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши <това>.
25 Братя, молете се за нас.
26 Поздравете всичките братя със света целувка.
27 Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всичките (свети) братя.
28 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. [Амин]
82 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.
2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)
3 Съдете <справедливо> сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.
4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте <ги> от ръката на нечестивите.
5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.
7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.
8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.
9 Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
© 1995-2005 by Bibliata.com