The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
35 Словото, което дойде към Еремия от Господа в дните на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, и рече:
2 Иди в жилището на Рихавовците та им говори, и доведи ги в една от стаите на Господния дом, и напой ги с вино.
3 Тогава взех Яазания, син на Еремия, Хавасиниевия син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рихавовците,
4 та ги доведох в Господния дом, в стаята на синовете на Анана, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на стражара на вратата Маасия, Селумовия син.
5 И като турих пред синовете на дома на Рихавовците паници, пълни с вино и чаши, рекох им: Пийте вино.
6 А те рекоха: Не щем да пием вино, защото Ионадав, син на праотеца ни Рихав, ни заповяда, казвайки: Да не пиете вино, нито вие, нито потомците ви, до века;
7 нито къщи да построите, нито семе да сеете, нито лозя да садите или да притежавате; но в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете дълго време в земята гдето сте пришелци.
8 И ние сме слушали гласа на Ионадава, син на праотеца ни Рихава, за всичко що ни заръча, да не пием вино през всичките си дни, ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни,
9 нито да строим къщи, в които да живеем; и не сме притежавали лозе или нива или семе,
10 но сме живели в шатри и сме слушали и стрували всичко, що ни заповяда нашият праотец Ионадав.
11 Но когато вавилонският цар Навуходоносор възлезе на <тая> земя, рекохме: Елате! да влезем в Ерусалим поради страха от халдейската войска и поради страха от сирийската войска; затова живеем <понастоящем> в Ерусалим.
12 Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:
13 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Иди та речи на Юдовите мъже и на ерусалимските жители: Господ казва: Няма ли да приемете поука, та да слушате Моите думи?
14 Думите на Ионадава Рихавовия син, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият, защото слушат заповедта на праотеца си. Аз, обаче, говорих на вас, като ставах рано и говорех; но вие не Ме послушахте.
15 Пратих при вас и всичките Си слуги пророците, като ставах рано и пращах, да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви; но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте.
16 Понеже синовете на Ионадава Рихавовия син изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а тия люде не слушат Мене,
17 затова така казва Господ, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски жители всичкото зло, което произнесох против тях; защото говорих им, но те не чуха, и виках им, но те не отговориха.
18 А на дома на Рихавовците Еремия рече: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотеца си Ионадава, опазихте всичките му заръчки и изпълнихте всичко що ви заповяда,
19 затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: От Ионадава Рихавовия син няма да липсва човек, който да стои пред Мене за винаги.
36 В четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа и рече:
2 Вземи си един свитък книга та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи, от деня, когато <почнах да> ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.
3 Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха им.
4 Тогава Еремия повика Варуха Нириевия син; и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които Господ му бе говорил.
5 И Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом;
6 затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си.
7 Негли принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против тия люде.
8 И Варух Ниривият син стори всичко, що му заповяда пророк Еремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.
9 И в петата година на Юдовия цар, Иоким Иосиевия син, в деветия месец, всичките люде в Ерусалим и всичките люде, които дохождаха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.
10 Тогава Варух прочете от книгата Еремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на всичките люде.
11 И когато Михей, син на Гемария Сафановия син, чу от книгата всичките Господни думи,
12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря и, ето, всичките първенци седяха там, - писачът Елисама, Делаия Семаиевият син, Елнатан Аховоровият син, Гемария Сафановият син, Седекия Ананевият син и всичките първенци.
13 Тогава Михей им извести всичките думи, които бе чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на людете.
14 Затова всичките първенци пратиха Юдия, син на Натания, син на Селемия Хусиевия син, при Варуха да <му> кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на людете и дойди. И тъй, Варух Нириевият син взе свитъка в ръката си та дойде при тях.
15 И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16 А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще съобщим на царя всички тия думи.
17 И попитаха Варуха, думайки: Кажи ни сега - как си написал ти всички тия думи от устата му?
18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тия думи, и аз ги написвах с мастило в книгата.
19 Тогава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се ти и Еремия; никой да не знае где сте.
20 После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи.
21 И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.
22 А царят седеше в зимния дворец, (<като беше> деветият месец), и пред него имаше жарник с огън.
23 И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, <царят> сряза <свитъка> с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.
24 И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи.
25 При това, когато Елнатан, Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26 И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.
27 И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече:
28 Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;
29 а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?
30 Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.
31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32 И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.
5 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя,
2 старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.
3 Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.
4 Но ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.
5 А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем;
6 но оная, която живее сладострастно, жива е умряла.
7 Заръчвай и това, за да бъдат непорочни.
8 Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
9 Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, <която е била> на един мъж жена,
10 известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.
11 А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,
12 та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.
13 А при това, те навикват <да стоят> празни, да ходят от къща в къща, и не само <да бъдат> празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва <да се говори>.
14 По тая причина, искам по-младите <вдовици> да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;
15 защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.
16 Ако някой вярващ, <мъж или жена>, има <сродници> вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.
17 Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,
18 защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си".
19 Против презвитер не приемай обвинение, освен <ако е нанесено> от двама или трима свидетели.
20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.
21 Пред Бога, пред Христа Исуса и пред избраните ангели ти заръчвам да пазиш тия <заповеди> без предразсъдък и нищо да не вършиш с пристрастие.
22 Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвувай в чужди грехове. Пази себе си чист.
23 Не пий вече <само> вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.
24 Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.
25 Така и добрите дела <на някои> са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият <за винаги>.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
35 <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.
© 1995-2005 by Bibliata.com