The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NRSVUE. Switch to the NRSVUE to read along with the audio.
Причини за наказанието на Йерусалим
4 Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.
2 Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато,
как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
3 (A)Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби,
а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
4 (B)Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда.
Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
5 Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците;
охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
6 (C)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом:
той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко.
Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
8 а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците.
Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
9 Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът,
защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
10 (D)Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си,
за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
11 (E)Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си
и запали на Сион огън, който разруши основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по света не вярваха,
че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
13 (F)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници,
които сред него проливаха кръвта на праведници,
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв,
така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
15 „Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“
Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше:
„Няма да ги има вече!“
16 Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях,
защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
17 (G)Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ.
От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
18 А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици.
Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
19 Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето.
Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
20 Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят,
за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
21 (H)Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц!
Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (I)Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова,
Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.
Молитва за Божията милост над Израил: „Върни ни към Тебе“
5 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
2 Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи – в чужденци.
3 Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
5 Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
6 (J)Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10 От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11 Враговете безчестят жени в Сион,
девици – в градовете юдейски.
12 Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13 Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14 Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16 Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17 Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18 (K)Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19 (L)Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20 Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21 (M)Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22 Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?
Пътят към спасението
2 Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея. 2 А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата, 3 как ние ще се избавим, ако пренебрегнем такова велико спасение, което отначало беше възвестено за пръв път от Господа и което ни беше потвърдено от тези, които го бяха чули от Него. 4 А и Сам Бог свидетелстваше това чрез знамения и чудеса, с различни прояви на могъщество и чрез раздаване даровете на Светия Дух според волята Си.
5 Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. 6 (A)Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ? 7 Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си[a]. 8 (B)Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил. 9 А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички.
10 Защото не беше умесно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение. 11 Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя, 12 (C)като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“ 13 (D)И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“
14 (E)А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола, 15 и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство. 16 Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство. 17 Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа, 18 (F)тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.
Възхвала на Божията милост
103 Псалом на Давид.
Величай, душо моя, Господа, както
и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.
2 Величай, душо моя, Господа
и не забравяй всички Негови благодеяния.
3 (A)Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения,
изцелява всички твои болести;
4 избавя от изтление живота ти,
увенчава те с благост и милосърдие,
5 (B)насища с блага душата ти
и твоята младост се обновява, подобно на орел.
6 Господ проявява милосърдие
и съди справедливо всички потиснати.
7 Той разкри Своите пътища на Мойсей
и Своите дела – на израилтяните.
8 (C)Щедър и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив;
9 (D)Той не се гневи безкрайно,
нито се сърди вечно.
10 Той не постъпи с нас според нашите грехове
и не ни въздаде според нашите неправди.
11 Защото колкото високо стои небето над земята,
толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;
12 колкото е отдалечен изтокът от запада,
толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.
13 Както бащата проявява милост към своите синове,
така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,
14 (E)защото Той знае как ни е създал,
Той знае, че сме пръст.
15 (F)Дните на човека са като трева,
като полски цвят – така прецъфтява той:
16 (G)вятър се понася над него и той изчезва,
и от мястото му не остава никаква следа.
17 (H)А милостта на Господа е вечна към онези,
които благоговеят пред Него,
18 и правдата Му е за внуците
на онези, които спазват завета Му,
помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.
19 (I)Господ постави Своя престол на небесата
и царската Му власт владее всичко.
20 Величайте Господа вие, Негови ангели,
мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби
и сте послушни на словото Му.
21 Величайте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му!
22 Величайте Господа вие, всички Негови творения,
величайте Го навсякъде, където Той господства!
Величай, душо моя, Господа!
23 (A)Измамният език и злобното сърце са като глинен съд със сребърна глазура.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.