The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NRSVUE. Switch to the NRSVUE to read along with the audio.
Видение за Божията слава и колесницата
1 В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения. 2 (A)В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – 3 Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
4 И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал. 5 (B)(C)От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. 6 Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила. 7 Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед. 8 Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила. 9 Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо. 10 А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел. 11 (D)Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. 12 Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха. 13 Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица. 14 Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.
15 Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята. 16 А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело. 17 Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката. 18 (E)Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 19 Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха. 20 Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21 Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им. 23 Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му. 24 (F)Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. 25 Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.
26 (G)Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. 27 (H)След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. 28 (I)Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо[a]. Такова беше видението на образа на Господнята слава.
Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.
Призоваване на Йезекиил за пророк. Видение за свитъка
2 (J)И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“ 2 (K)И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше. 3 (L)И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен. 4 И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: ‘Така говори Господ Бог.’ 5 (M)И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.
6 (N)А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом. 7 И се обърни към тях с Моите думи – независимо дали слушат, или се въздържат, – защото те са размирни.
8 А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“ 9 Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък. 10 (O)И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.
3 (P)След това Той ми каза: „Сине човешки, изяж това, което намираш. Изяж този свитък и иди, говори на Израилевия род!“ 2 Тогава отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък. 3 И ми каза: „Сине човешки, нахрани стомаха си и напълни корема си с този свитък, който Аз ти давам!“ И го изядох, и в устата ми той беше сладък като мед.
4 Тогава Той ми каза: „Сине човешки, иди, влез в Израилевия дом и се обърни към него с Моите думи! 5 Защото не си изпратен при народ с неразбираема реч и труден език, а в Израилевия дом; 6 не при много народи с неразбираема реч и труден език, чиито думи не можеш да разбереш. Ако бях те изпратил при тях, те биха те послушали. 7 (Q)Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце. 8 Ето направих твоето лице твърдо като техните и твоето чело твърдо като тяхното. 9 (R)Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“ 10 И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си! 11 Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: ‘Така казва Господ Бог’ – независимо дали те слушат, или се въздържат.“
Пророк Йезекиил при река Ховар
12 Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“, 13 и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас. 14 Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене. 15 И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
Иисус Христос превъзхожда Мойсей
3 (A)Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме, 2 (B)е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом. 3 Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом, 4 тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко. 5 Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести. 6 А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай[a] нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7 (C)Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, 8 не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята: 9 там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години. 10 Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: ‘Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.’ 11 (D)Затова се заклех в гнева Си: ‘Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих’.“
12 Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог, 13 но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха. 14 Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай, 15 докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“ 16 (E)А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? 17 (F)Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? 18 И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните? 19 (G)И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.
Величието на Божието творение
104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
6 Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
7 От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Ненавистникът лицемери с устата си, а в сърцето си крои коварство.
25 (A)Когато такъв говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му.
26 Който прикрива омразата си с измама, злобата му ще лъсне пред всички, събрани в съда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.