The Daily Audio Bible

¹² И Господното слово дойде към мене и рече:

¹³ Сине човешки, когато някоя земя Ми съгреши с коварство, и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпорката й от хляба, и пратя глад върху нея, и отсека от нея и човек и животно,

¹⁴ та ако тия трима мъже, Ное, Даниил и Иов, бяха всред нея, те щяха да избавят само своите си души чрез правдата си, казва Господ Иеова.

¹⁵ Ако бих докарал против земята люти зверове, и те я обезлюдяха, та да запустее, тъй че да не може някой да мине през <нея> от зверовете,

¹⁶ пак, и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят нито синове нито дъщери, само <сами> те щяха да се избавят, а земята щеше да запустее.

¹⁷ Или ако изнесях меч върху оная земя, и речех: Мечо, мини през земята, та да отсека от нея и човек и животно,

¹⁸ то и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят ни синове ни дъщери, но само те щяха да се избавят.

¹⁹ Или ако нанесях мор върху оная земя, и излеех яростта Си върху нея с кръв, та да отсека от нея и човек и животно,

²⁰ пак, <заклевам се> в живота Си казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Даниил и Иов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;

²¹ прочее (така казва Господ Иеова), колко повече, когато изпратя четирите Си тежки съдби върху Ерусалим, меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек и животно!

²² Но, ето, ще останат в него избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да! относно всичко що нанесох върху него.

²³ Те ще ви утешат когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова.

15 И Господното слово дойде към мене и рече:

² Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е <друго> дърво, Или лозовата пръчка, която е <такава каквито са> и горските дървета?

³ Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

⁴ Ето, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?

⁵ Ето, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!

⁶ Затова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

⁷ Ще насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.

⁸ И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.

16 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

² Сине човешки, направи да познае Ерусалим мерзостите си, като речеш:

³ Така казва Господ Иеова на ерусалимската <дъщеря>: Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.

⁴ А при раждането ти, В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, Нито си била къпана във вода за да се очистиш, Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.

⁵ Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето.

⁶ И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си, Рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива; Да! рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива.

⁷ Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева; И ти порасна и стана голяма, И достигна превъзходна красота; Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха; Но ти беше гола и непокрита.

⁸ И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; И тъй, като прострях полата Си върху тебе та покрих голотата ти, Клех ти се и стъпих в завет с тебе, Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.

⁹ Тогава те окъпах с вода; Да! измих кръвта ти от тебе, И помазах те с миро.

¹⁰ Облякох те още във везани <дрехи>, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка.

¹¹ Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти,

¹² Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти.

¹³ Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна и везано; Ти ядеше чисто брашно, мед и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.

¹⁴ Ти още се прочу между народите по твоята хубост, Защото тя стана съвършена чрез Моето величие, С което те облякох, казва Господ Иеова.

¹⁵ Но поради известността си Ти си уповавала на хубостта си и си блудствувала, И към всеки, който минаваше, си изливала блудството си; и то е станало негово.

¹⁶ И взела си от дрехите си, И като си украсила издигнатите си места с пъстри шарки Си блудствувала на тях. <Такова нещо> не е било нито ще бъде.

¹⁷ Тоже си взела лъскавите накити От Моето злато и от Моето сребро, което Аз бях ти дал, И като си си направила <от тях> мъжки образи Си блудствувала с тях;

¹⁸ Взела си и везаните си дрехи та си ги покрила, И турила си пред тях Моето масло и Моя темян;

¹⁹ Също и Моя хляб, който ти дадох, - Чистото брашно, маслото и меда, с които те хранех, - Дори тия си положила пред тях за благоухание. Така стана, казва Господ Иеова.

²⁰ При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила, И тях си им пожертвувала да бъдат изядени. Малко ли бяха <тия> твои блудства

²¹ Та си заклала <и> чадата Ми, и си ги предала Да бъдат преведени през <огъня> за тях?

²² И във всичките си мерзости и блудства Не си помнила дните на младостта си, Когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си.

²³ И над всички <тия> си злини, (Горко, горко ти! казва Господ Иеова),

²⁴ Съградила си за себе си и блудилище, И на всяка улица си направила за себе си издигнато място.

²⁵ На всеки кръстопът си съградила издигнато място, Направила си хубостта си гнусна, И като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, Блудствувала си твърде много.

²⁶ Блудствувала си и с египтяните, Едрите си съседи, И като си блудствувала твърде много си Ме разгневила.

²⁷ Ето, прочее, прострях ръката Си върху тебе, Намалих определената ти храна, и те предадох на волята на ония, Които те мразят, - на филистимските дъщери, Които се срамуват от твоите позорни постъпки.

²⁸ Блудствувала си и с асирийците, Защото не си се наситила; Да! блудствувала си с тях, Но пак не си се наситила.

²⁹ При това, блудствувала си твърде много. Дори до оная търговска земя, до Халдейската; И пак нито така си се наситила.

³⁰ Колко е слабо сърцето ти, казва Господ Иеова, Като вършиш всички тия работи, Дело на безочлива блудница!

³¹ Защото си съградила блудилището си на всеки кръстопът, И си направила издигнатото си място във всяка улица, А <пък> не си станала като блудница, защото си презряла заплата,

³² <Но си била като> жена прелюбодейца, Която приема чужди мъже, вместо своя си.

³³ На всичките блудници дават заплата; Но ти даваш даровете си на всичките си любовници, И ги подкупваш, за да дохождат при тебе отвред И да блудствуват с тебе.

³⁴ Тъй че в блудствата ти става с тебе противното на <онова що става с другите> жени, Защото никой не те следва за да блудствува <с тебе>; И понеже ти даваш заплата, а на тебе заплата не дават, <Пак>, поради това, става с тебе противното.

³⁵ Затова, чуй, блуднице, словото Господно.

³⁶ Така казва Господ Иеова: Понеже си изливала парите {Или: Гнусотата. <Еврейски>: Медта.} си, И голотата ти се е открила в блудствата ти с любовниците ти, И поради всичките твои мерзостни идоли, И поради кръвта на чадата ти, които си им принесла, -

³⁷ Поради тия неща, ето, Аз ще събера всичките твои любовници, С които си се наслаждавала, И всички, които си възлюбила, Заедно с всички, които си намразила, - Ще ги събера против тебе отвред, И ще им открия голотата ти, За да видят всичката ти голота.

³⁸ И ще те съдя Според както се съдят такива жени, Които прелюбодействуват и проливат кръв; И ще нанеса върху тебе кръвно <наказание> с ярост и ревнование.

³⁹ Тоже ще те предам в ръката им; И те ще съборят блудилището ти, Ще разорят издигнатите ти места, Ще те съблекат още от дрехите ти, Ще отнемат лъскавите ти накити, И ще те оставят гола и непокрита.

⁴⁰ И ще доведат против тебе много народ, Които ще те убият с камъни И ще те прободат със сабите си.

⁴¹ Ще изгорят с огън къщите ти, И ще извършат съдби над тебе пред очите на много жени; И Аз ще те направя да се оставиш от блудството, И няма да даваш вече заплата.

¹⁸ защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁹ (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

²⁰ И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,

²¹ (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,

²² толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²³ При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,

²⁴ но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁵ Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁶ Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁸ Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

² Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³ Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

⁴ Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵ За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶ Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁷ Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁸ При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁹ Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

¹⁰ И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹¹ Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹² Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

⁴ Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

⁵ Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

⁶ Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.