The Daily Audio Bible

18 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

² Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?

³ <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има <повод> да употребите тая поговорка в Израил.

⁴ Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

⁵ Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,

⁶ ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,

⁷ ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,

⁸ ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,

⁹ ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв <човек> е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

¹⁰ Ако той роди син разбойник който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,

¹¹ и който, <освен че> не изпълнява ни една от тия <длъжности>, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,

¹² насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,

¹³ дава с лихва и взема придобивка; такъв <човек> ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.

¹⁴ Но ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се {Или: Внимава.} и не върши такива работи,

¹⁵ не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,

¹⁶ не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,

¹⁷ не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и ходи в повеленията Ми; такъв <човек> няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

¹⁸ Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.

¹⁹ Но вие казвате: Защо не понася синът <наказанието на> бащиното <си> беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее.

²⁰ Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе <наказанието на> бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата <наказанието на> синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

²¹ Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.

²² Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.

²³ Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?

²⁴ Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, <тогава> ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.

²⁵ Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища?

²⁶ Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

²⁷ А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.

²⁸ Понеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.

²⁹ Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища?

³⁰ Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.

³¹ Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?

³² Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.

19 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

² Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

³ Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁴ И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

⁵ А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

⁶ И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁷ Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

⁸ Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

⁹ И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

¹⁰ Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹¹ Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹² Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹³ А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹⁴ И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

³ а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

¹⁰ <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

³² Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³³ Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

³⁴ <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁵ Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

³⁶ Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁷ Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁸ И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁹ Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

⁴⁰ Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴¹ Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴² Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴³ Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

⁴⁴ Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁵ Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁶ Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁷ Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁸ Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

¹⁰ Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.