The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
33 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,
3 и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,
4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.
5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:
6 Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той <наистина> биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.
7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника <да се върне> от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му.
9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.
10 Затова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?
11 Речи им: <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?
12 Затова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, <също както> праведният не ще може да живее поради <правдата си> в деня, когато съгреши.
13 Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; -
15 ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;
16 ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.
17 Но твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.
18 Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре.
19 А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.
20 Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.
21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия <месец>, на петия <ден> от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет.
22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.
23 И Господното слово дойде към мене и рече:
24 Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе <само> един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.
25 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете <месо> с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?
26 Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?
27 Кажи им това: Така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.
28 И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.
29 Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.
30 А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.
31 Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.
32 И, ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.
33 А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.
34 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?
3 Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата.
4 Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях.
5 Те се разпръснаха понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове.
6 Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири.
7 Затова, слушайте, пастири, Господното слово.
8 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си и не пасяха овцете,
9 затова слушайте, пастири, Господното слово:
10 Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, та да не им бъдат за храна.
11 Защото така казва Господ Иеова: Ето, Аз, сам Аз, ще потърся овцете Си и ще ги подиря.
12 Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите Си овце, така и Аз ще подиря овцете си, и ще ги избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден.
13 Ще ги изведа из племената, и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им, и ще ги паса на Израилевите хълмове близо до потоците и по всичките населяеми места в тяхната земя.
14 Ще ги паса в добро пасбище, и кошарата им ще бъде на високите Израилеви хълмове; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите хълмове.
15 Сам Аз ще паса овцете Си, и Аз ще ги успокоя, казва Господ Иеова.
16 Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса.
17 А колкото за вас, паство Мое, така говори Господ Иеова: Ето, Аз ще съдя между овца и овца, между <овца> <и> овни и козли.
18 Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? и дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата?
19 А овцете Ми пасат утъпканото от вашите нозе, и пият <вода> размътена с вашите нозе.
20 Затова, така им казва Господ Иеова: Ето, Аз, сам Аз, ще съдя между угоена овца и мършава овца.
21 Понеже тласкате със страната си и с рамената си, и бодете с рогата си всичките болни, догде ги разпръснете далеч,
22 затова Аз ще избавя овцете Си, та не ще бъдат вече за корист; и ще съдя между овца и овца.
23 И ще поставя над тях един пастир, слугата Си Давида, който ще ги пасе; той ще ги пасе, и той ще им бъде пастир.
24 Аз Господ ще им бъда Бог, и слугата Ми Давид княз между тях; Аз Господ изговорих това.
25 И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите.
26 Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде.
27 Полските дървета ще дават плода си, и земята ще даде произведението си; и те ще бъдат в безопасност в земята си и ще познаят, че Аз съм Господ, когато строша оковите на хомота им и ги освободя от ръката на ония, които са ги поробили.
28 Те не ще бъдат вече корист на народите, и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши.
29 И ще им направя прочуто <по плодородие> садение; и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене от народите.
30 И ще познаят, че Аз Господ, техният Бог съм с тях, и че те, Израилевият дом, са Мои люде, казва Господ Иеова.
31 И вие човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми, и Аз съм ваш Бог, казва Господ Иеова.
13 Постоянствувайте в братолюбието.
2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.
3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, - страдащите, като сте и сами вие в тяло.
4 Женитбата <нека бъде> на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам <Бог> е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";
6 така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"
7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с <наредби за> ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в.} тях.
10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.
11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището <като жертва> за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от <градската> порта.
13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.
14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да <правите> благодеяния и да споделяте с другите <благата си;> защото такива жертви са угодни на Бога.
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте <им> се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за <тях>), за да изпълнят това <бдение> с радост, а не с въздишане; защото <да бдят с въздишане> не <би било> полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.
19 А особено <ви> се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,
21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.
23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.
24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас Амин.
115 (По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
2 (10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3 (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4 (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5 (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6 (14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
7 (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8 (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9 (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10 (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11 (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12 (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13 (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
14 (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15 (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16 (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
17 (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в <мястото на> мълчанието;
18 (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.
21 Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
© 1995-2005 by Bibliata.com