Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

The Daily Audio Bible

This reading plan is provided by Brian Hardin from Daily Audio Bible.
Duration: 731 days

Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Даниил 4

Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.

Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.

Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.

А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:

Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.

10 Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.

12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

13 Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето

14 и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;

15 обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

16 нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена.

17 Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.

18 Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

22 това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

23 А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -

24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

25 да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

26 А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез <вършене> правда и беззаконията си чрез <правене> благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.

28 Всичко това постигна цар Навуходоносора.

29 В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,

30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!

31 Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.

33 В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като <пера> на орли, и ноктите му като на птици.

34 А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;

35 <пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

36 И в същото време<, когато> разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.

37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.

Второ Петрово 1

Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.

Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е <потребно> за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;

чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

Защото ако тия <добродетели> се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.

Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.

10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия <добродетели>, никога няма да изпаднете.

11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

12 Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.

13 И мисля, че е право, докато съм в тая <телесна> хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;

14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.

15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

18 Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

19 И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>

21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

Псалми 119:97-112

97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.

98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам в Твоите свидетелства.

100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.

101 От всеки лош път въздържах нозете си, За да пазя Твоето слово.

102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! <Да! по-сладки> от мед в устата ми.

104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

111 Възприех Твоите свидетелства за <свое> наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

Притчи 28:17-18

17 Човек, който е товарен с кръвта на <друг> човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

18 Който ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако <между> два пътя изведнъж ще падне.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com