The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
6 Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,
2 и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.
3 В това време тоя Даниил се отличаваше от <другите> князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4 Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно <делата> на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.
5 И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.
6 Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!
7 Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха <решиха да поискат> <от> царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.
8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената< й> <форма> за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
10 А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.
11 Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.
12 Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, <като рекоха>: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
13 Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.
14 Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.
15 Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.
16 Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.
17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.
18 Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито <остави да> донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.
19 И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
20 И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
21 Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!
22 Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.
23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.
24 Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.
25 Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!
26 Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е <царство, което> няма да се наруши, и властта Му ще <трае> до край.
27 Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; <Той е>, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.
28 И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.
3 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,
2 за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, <дадена> чрез <изпратените> вам апостоли.
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:
4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.
5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,
6 <но пак> посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.
7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на <страшния> съд и погибелта на нечестивите човеци.
8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.
9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие,
12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!
13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
14 Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир <в сърцата си>.
15 И считайте дълготърпението на нашия Господ <като средство> за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.
16 както <пише> и във всичките <си> послания, когато говори в тях за тия работи; в които <послания> има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както <правят> и с другите писания, за своята погибел.
17 И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени <за това>, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.
18 Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.
129 Пе. Чудесни са Твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.
130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.
131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за Твоите заповеди.
132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.
133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;
134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.
135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.
136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.
138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превъзходна вярност.
139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, <и> ще пазя повеленията Ти.
146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.
147 Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.
148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.
149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.
150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.
151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.
152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб <такъв> човек ще извърши престъпление.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.
© 1995-2005 by Bibliata.com