The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
1 Господното слово дойде към Иона Аматиевия син и рече:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.
3 Но Иона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.
4 Но Господ подигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл и легнал във дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 Затова корабоначалникът се приближи при него и рече: Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.
7 После си рекоха един на друг: Елате, да хвърлим жребие та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Иона.
8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде?
9 А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.
10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.)
11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).
12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.
13 Но пак, човеците гребяха силно за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 И тъй, взеха Иона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.
16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.
17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
2 Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза:
2 В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, <и> Ти чу гласа ми.
3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.
4 И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.
5 Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.
6 Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме <затвориха> за винаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.
7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.
8 Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, <спазвана> за тях.
9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.
10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата.
3 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:
2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, <който изискваше> три дни за да се обходи.
4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
6 понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?
10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.
4 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.
2 И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.
4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?
5 Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.
6 И Господ Бог определи <да израсте> една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.
8 И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.
9 А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.
10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?
5 И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?
3 И никой, нито на небето, нито на земята, <нито под земята>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
5 Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, <който е> Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да <разпечата> нейните седем печата."
6 И видях между престола и четирите живи същества между <тях и> старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
7 И то дойде та взе <книгата> из десницата на седящия на престола.
8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.
9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога <човеци> от всяко племе, език, люде и народ
10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
11 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):
12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето <да бъде> благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.
14 И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.
133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!
2 <Угодно е> като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,
3 <Угодно е> като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.
26 Мнозина търсят благоволението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
© 1995-2005 by Bibliata.com