The Daily Audio Bible

1 Господното слово, което дойде към моресетеца Михей в дните на Юдовите царе Иотам, Ахаз, Езекия, което <чу във> видение за Самария и Ерусалим:

² Слушайте, всички племена, И ти, земльо, и всичко що има в тебе; И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас, Господ из светия Си храм.

³ Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, И като слезе ще стъпи на земните височини.

⁴ Планините ще се стопят под Него, И долините ще се разпукнат, Като восък пред огъня, И като води, които се изливат низ стръмнина.

⁵ Поради нечестието на Якова е всичко това, И поради греховете на Израилевия дом. Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария? И кои са високите Юдови места? Не е ли Ерусалим?

⁶ Затова, ще направя Самария като грамада <камъни> в нива, Място за садене лозе; Ще изсипя камъните й в долината, И ще оголя основите й.

⁷ Всичките й ваяни идоли ще се изпотрошат, Всичките <дадени> ней <в> заплата ще се изгорят в огън, Да! всичките й идоли ще погубя; Защото ги е събрала от заплата на блудство, И в заплата на блудство ще се върнат.

⁸ Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол; Ще вия като чакалите, И ще жалея като камилоптиците.

⁹ Защото раната й е неизцелима, Тъй като дойде и до Юда, Стигна до портата на людете Ми, до Ерусалим.

¹⁰ Не възвестявайте това в Гет; никак не плачете; Във Вит-арфа {Т.е., Дом на прах.} се оваляй в праха.

¹¹ Бягай, жителко на Сафир {Т.е., Хубост.} срамно заголена; Жителката на Саанан не е излязла; Риданието на Вит-езил ще оттегли от вас своето покровителство.

¹² Защото жителката на Марот {Т.е., Горест.} горчиво ожида благото, Понеже зло слезе от Господа до ерусалимската порта.

¹³ Впрегни бързия кон в колесницата, ти жителко на Лахис, Която беше първа причина за грях на сионовата дъщеря; Защото в тебе се намериха Израилевите нечестия.

¹⁴ Затова, ще дадеш прощални подаръци на Моресет-гет; Домовете на Ахзив {Т.е., Лъжа.} ще излъжат Израилевите царе,

¹⁵ Още ще ти доведа едного, който ще те владее, о жителко на Мариса {Т.е., Наследство.}; Израилевата слава ще дойде и до Одолам.

¹⁶ Оплешивей, и острижи главата си За милите си чада; Разшири плешивостта си като лешояд, Защото отидоха от тебе в плен.

2 Горко на ония, които измислюват беззаконие И изхитруват зло на леглата си! Щом се съмне, те го извършват, Защото е в силата на ръката им.

² Пожелават ниви, и ги отнемат с насилие, - Къщи, и ги грабят; - Дори разграбват човека и къщата му, Човека и наследството му.

³ Затова, така казва Господ: Ето, против тоя род Аз измислювам зло, От което не ще можете да извадите вратовете си; Нито ще ходите горделиво, защото това време ще бъде зло.

⁴ В оня ден ще се състави поговорка против вас, И печално ще плачат, казвайки: Бидохме съвсем разграбени; Отчуждил е делът на людете ми; Как го отне от мене! На бунтовниците раздели нивите ни.

⁵ Затова, у тебе не ще има кой да размерва <земята> с въже чрез жребие В събранието Господно.

⁶ Вие, които пророкувате, не пророкувайте, <казват те>. <Добре>, те няма да пророкуват на такива; <И> техният извор никога няма да престане.

⁷ О ти, който се наричаш Якововия дом, Смалил ли се е Духът Господен? Такива ли са делата му? Думите Ми не правят ли добро на онзи, който постъпва справедливо?

⁸ Обаче, людете Ми отскоро се подигнаха като врагове; Смъквате мантията от облеклото На ония, които заминават безгрижно <Като хора>, които се отвращават от схватки.

⁹ Жените на людете Ми изтласквате от приятните им къщи; От чадата им отнемате за винаги славата Ми.

¹⁰ Станете та заминете, защото не е тука почивката ви, Поради нечистотата, която погубва, Да! страшно погубва.

¹¹ Ако някой вятърничав и измамлив човек лъже, <Като казва:> Ще ти пророкувам за вино и спиртно питие, Такъв става пророк на тия люде.

¹² Непременно ще те събера цял, Якове; Непременно ще прибера останалите от Израиля; Ще ги туря заедно като овце в кошара, Като стадо всред пасбището им; Голям шум ще направят поради <множеството> човеци.

¹³ Оня, който разбива, възлезе пред тях; Те разбиха и заминаха за портата, И излязоха през нея; Царят им замина пред тях, И Господ е на чело пред тях.

3 И рекох: Слушайте сега, първенци Яковови, И началници на Израилевия дом: Не трябва ли вие да знаете правосъдието, -

² Вие, които мразите доброто и обичате злото, Които одирате кожата от <хората>. И месото от костите им, -

³ Които изяждате месото на людете Ми, И дерете кожата от тях, - Които трошите костите им, И ги насичате като за котел, И като месо за в гърнето?

⁴ Тогава ще извикат към Господа, но няма да ги послуша, Дори ще скрие лицето Си от тях в онова време, Както и те се обходиха зле в делата си.

⁵ Така казва Господ За пророците, които заблуждават людете Ми, - Които, докато хапят със зъбите си, викат - Мир! Но, ако не тури някой <нещо> в устата им Обявяват война против него;

⁶ Затова ще ви бъде нощ, та да нямате видение, И ще ви бъде тъмно, та да не прокобявате, Слънцето ще залезе за пророците, И денят ще се смрачи над тях.

⁷ Тогава гледачите ще се засрамят, И чародеите ще се смутят; Да! те всички ще се покрият до горната си устна, Защото няма отговор от Бога.

⁸ Но аз наистина съм пълен със сила, Със съдба, и с мощ чрез Духа Господен, За да изявя на Якова престъплението му, И на Израиля греха му.

⁹ Слушайте прочее това, първенци на Якововия дом, И началници на Израилевия дом, Които се гнусите от правосъдие, И извращате всяка правота, -

¹⁰ Които градите Сион с кръв, И Ерусалим с беззаконие, -

¹¹ На които първенците съдят за подкупи, Свещениците му учат за заплата, И пророците му чародействуват за пари, И пак се облягат на Господа, и казват: Не е ли Господ всред нас? Никакво зло няма да ни сполети;

¹² Затова поради вас Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади <развалини>, И хълмът на дома <Господен >като високи места на лес.

4 А в послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от <всичките> хълмове, И ще се издигне над бърдата, И племена ще се стекат на него.

² И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му; Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

³ <Бог> ще съди между много племена, И ще решава между силни народи до далечни <страни>; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

⁴ Но ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, Без да има кой да ги плаши; Понеже устата на Господа на Силите изговориха това.

⁵ Защото всичките племена ходят всеки в името на своя Бог; А ние ще ходим в името на Господа нашия Бог до вечни векове.

⁶ В оня ден, казва Господ, Ще събера куцата, И ще прибера изтласканата и оная, която съм наскърбил;

⁷ Ще направя куцата да оцелее, И отхвърлената надалеч <да стане> силен народ; И Господ ще царува над тях в хълма Сион От сега и до века.

⁸ И ти, крепост на стадото, Укрепление на сионовата дъщеря, В тебе ще се върне предишната власт, Да! ще дойде царството на ерусалимската дъщеря.

⁹ А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, Та са те обзели болки като на раждаща жена?

¹⁰ Страдай и мъчи се, дъщерьо сионова, Като раждаща жена; Защото сега ще излезеш из града, И ще живееш по поле, И ще отидеш до Вавилон: Там ще бъдеш избавена, Там ще те изкупи Господ от ръката на неприятелите ти.

¹¹ А сега са се събрали против тебе много народи, Които казват: Нека се омърси, И нека види окото ни <желанието си> върху Сиона.

¹² Но тия не познават мислите на Господа, Нито разбират неговото намерение, Че ги е събрал като снопове на гумно.

¹³ Стани та вършей, сионова дъщерьо, Защото ще направя рога ти железен, И копитата ти ще направя медни, Та ще смажеш много племена, Чиито печалби ще обречеш на Иеова, И имота им на Господа на целия свят.

6 И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!

² И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

³ И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!

⁴ и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото <човеците> да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

⁵ И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

⁶ И чух <нещо> като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

⁷ И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!

⁸ И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

⁹ И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово <и за свидетелството>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.

¹⁰ И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

¹¹ И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни <числото> и <на> съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

¹² И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

¹³ небесните звезди паднаха на земята, като <когато> смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

¹⁴ небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

¹⁵ И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и <всеки> свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

¹⁶ и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

¹⁷ Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.

² Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.

³ Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.

30 Думите на Якеевия син Агур, Массовия <цар, Които> той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

² Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

³ <Понеже> не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

⁴ Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? <Кажи>, ако го знаеш!