The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум <чу> във видение:
2 До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.
3 Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.
4 Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.
5 Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.
6 Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.
7 Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.
8 Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.
9 Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.
10 Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.
11 Тогава духът му се изменя; Преминава <като завоевател>, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.
12 Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да <извършат Твоите> съдби <над нас>; И Ти Могъщи си ги поставил за <наше> наказание.
13 Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,
14 И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?
15 <Халдеецът> изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.
16 По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.
17 Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?
2 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.
2 Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.
3 Защото видението се отнася към едно определено <бъдеще> време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
4 Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.
5 При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.
6 Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва <много> <нещо>, което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!
7 Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?
8 Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.
9 Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!
10 Ти си намислил <онова, което ще докара> срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.
11 Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.
12 Горко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!
13 Ето, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?
14 Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.
15 Горко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!
16 Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.
17 Защото неправдата <ти> към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.
18 Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?
19 Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще <го> научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.
20 Но Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.
3 Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.
2 Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.
3 Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.
4 Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.
5 Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.
6 Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8 Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?
9 Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.
12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.
13 Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.
15 С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.
16 Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.
17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,
18 Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.
9 И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.
2 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.
3 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, <що> имат земните скорпии.
4 Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5 И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.
6 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.
7 И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им <имаше> като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.
8 А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.
9 При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.
10 Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца
11 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}, а на гръцки се именува Аполион.
12 Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.
13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
14 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
15 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.
16 И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.
17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха <като> огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.
19 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.
20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят <вече> на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
© 1995-2005 by Bibliata.com