The Daily Audio Bible

6 И пак подигнах очите си та погледнах, и, ето, четири колесници излизаха изсред две планини; и планините бяха медни,

² В първата колесница имаше червени коне, във втората колесница черни коне,

³ в третата колесница бели коне, а в четвъртата колесница пъстри и пепеляви коне.

⁴ Тогава проговаряйки рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия, господарю мой?

⁵ И отговор ангелът ми рече: Тия са четирите небесни духове, които излизат отпред Господаря на целия свят, пред Когото са стояли.

⁶ Черните коне, които са в едната <колесница>, излизат към северната страна, и белите излизат след тях; а пъстрите излизат към южната страна.

⁷ Но пепелявите като излязоха поискаха да отидат и обходят света; и той <им> рече: Идете, обходете. И тъй обходиха света.

⁸ Тогава извика към мене та ми говори казвайки: Виж, ония, които излизат към северната страна, успокоиха духа Ми в северната страна.

⁹ И Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁰ От <върналите се> от плен, <сиреч>, от Хелдая, от Товия и от Иедаия, вземи та дойди в същия ден, и влез в къщата на Иосия Софониевия син, гдето дойдоха от Вавилон, -

¹¹ да! вземи <от тях> сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на великия свещеник Исус Иоседековия син;

¹² и говори му казвайки: Така говори Господ на Силите, Който казва: Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си, И ще построи храма Господен.

¹³ Да! Той ще построи храма Господен; И като приеме славата, Ще седне на престола си като управител; Ще бъде и свещеник на престола си; И съвещание за <установление на> мир ще има между двамата.

¹⁴ И короните ще се дадат на Елема, на Товия, на Иедаия и на Хена Софониевия син за спомен в Господния храм.

¹⁵ И далечните <люде> ще дойдат и ще градят в Господния храм; и ще познаете, че Господ на Силите ме е пратил при вас. А това ще се сбъдне ако послушате внимателно гласа на Господа вашия Бог.

7 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, <месец> Хаслев.

² А <жителите на> Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,

³ и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?

⁴ Тогава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:

⁵ Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия <месец> през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

⁶ И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

⁷ Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?

⁸ И Господното слово дойде към Захария и рече:

⁹ Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,

¹⁰ не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.

¹¹ Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.

¹² Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

¹³ Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

¹⁴ но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.

15 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, <които са> последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

² И видях <нещо> като стъклено море, размесено с огън, и <че> тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

³ И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

⁴ Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

⁵ И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

⁶ и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.

⁷ И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

⁸ И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.

143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.

² И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.

³ Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.

⁴ Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.

⁵ Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.

⁶ Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).

⁷ Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.

⁸ Дай ми да чуя рано <гласа на> милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.

⁹ Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.

¹⁰ Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.

¹¹ Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.

¹² И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.

²⁴ Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:

²⁵ Мравките, <които> не са силни люде, Но лете приготвят храната си;

²⁶ Кролиците, <които> са слаби люде, Но поставят жилищата си на канара;

²⁷ Скакалците, <които> нямат цар, Но излизат всички по дружини;

²⁸ И гущерът, <който> можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.