Лука 23

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Пилат разпитва Исус

(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)

23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. ² Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“

³ Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

Исус отговори: „Сам го казваш.“

⁴ Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“

⁵ Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“

Пилат изпраща Исус при Ирод

⁶ Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. ⁷ Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. ⁸ Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. ⁹ Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. ¹⁰ Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. ¹¹ Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. ¹² В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.

Исус е осъден на смърт

(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)

¹³ Пилат събра главните свещеници, водачите и народа ¹⁴ и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. ¹⁵ Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. ¹⁶ Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ ^17 [a]

¹⁸ Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ ¹⁹ (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)

²⁰ Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. ²¹ Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“

²² За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“

²³ Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха ²⁴ и Пилат реши да изпълни молбата им. ²⁵ Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)

²⁶ Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.

²⁷ След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. ²⁸ Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, ²⁹ защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ ³⁰ След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“^{(A) 31} Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“^[b]

³² Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. ³³ Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. ³⁴ Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“^[c]

А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. ³⁵ Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“

³⁶ Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет ³⁷ и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ ³⁸ А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.

³⁹ Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“

⁴⁰ Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. ⁴¹ Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ ⁴² А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“

⁴³ Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“

Исус умира

(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)

⁴⁴ Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. ⁴⁵ Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. ⁴⁶ Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“^(B) и издъхна.

⁴⁷ Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“

⁴⁸ А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. ⁴⁹ Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.

Погребението на Исус

(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)

^50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. ⁵² Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. ⁵³ Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. ⁵⁴ Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.

⁵⁵ Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. ⁵⁶ След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.

В събота почиваха според заповедта.