Bible in 90 Days
Някои се съмняват във властта на Исус
(Мк. 8:11-13; Лк. 12:54-56)
16 Фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и за да го изпитат, поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога.
2 Исус им отговори: „Когато видите залеза, вие знаете какво ще бъде времето. Ако небето е червено, казвате, че времето ще е хубаво. 3 А сутрин гледате изгрева и ако небето е червено и мрачно, казвате, че денят ще е дъждовен. Знаете да различавате знаците на небето, а не знаете да тълкувате знаците на времената! 4 Лукаво и неверно поколение търси знамение, но няма да получи друго знамение освен това с Йона.[a]“ После Исус ги остави и си тръгна оттам.
Предупреждение относно юдейските водачи
(Мк. 8:14-21)
5 Когато пресякоха езерото, учениците видяха, че са забравили да вземат със себе си хляб. 6 Исус им каза: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и садукеите!“
7 Учениците започнаха да обсъждат какво значи това и казаха: „Сигурно казва така, защото забравихме да вземем хляб.“
8 Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо говорите за това, че нямате хляб? Много малка ви е вярата! 9 Нима все още не разбирате? Помните ли петте хляба, които нахраниха пет хиляди души, и кошниците, които напълнихте? 10 А помните ли седемте хляба, които нахраниха четири хиляди души, и кошниците, които напълнихте? 11 Защо не можете да разберете, че не ви говорех за хляб? Казвам ви да се пазите от маята на фарисеите и садукеите.“
12 Тогава учениците разбраха, че Исус не им казва да се пазят от маята за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.
Исус е Месията
(Мк. 8:27-30; Лк. 9:18-21)
13 Когато отиде в областта на Кесария Филипова, Исус попита учениците си: „Кой според хората е Човешкият Син?“
14 Те отговориха: „Едни казват, че е Йоан Кръстител, други — че е Илия, трети — че е Еремия или някой друг пророк.“
15 Тогава Исус каза: „А според вас кой съм?“
16 Симон Петър отговори: „Ти си Месията, Синът на живия Бог.“
17 Исус му отвърна: „Благословен си, Симоне, сине Йонов, защото не човешко същество ти е разкрило това, а моят Баща в небесата. 18 Казвам ти също, че ти си Петър[b] и върху този камък ще построя църквата си и силите на смъртта[c] няма да могат да я победят. 19 Ще ти дам ключовете от небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и в небесата; а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и в небесата.“ 20 След това Исус строго предупреди учениците си да не казват на никого, че той е Месията.
Исус казва, че трябва да умре
(Мк. 8:31–9:1; Лк. 9:22-27)
21 Оттогава Исус започна да обяснява на учениците си, че трябва да отиде в Ерусалим и че юдейските старейшини, главни свещеници и законоучители ще му причинят много страдания, и че трябва да бъде убит, а на третия ден — да възкръсне.
22 Петър го отведе настрана и започна да го укорява, като казваше: „Бог да те пощади, Господи! Това никога няма да ти се случи.“
23 Тогава Исус се обърна и каза на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Ти ме изкушаваш да съгреша, защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“
24 След това Исус каза на учениците си: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. 25 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен, ще го намери. 26 Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? И какво може да плати, за да си го върне? 27 Човешкият Син ще дойде в славата на своя Баща заедно с ангелите си и тогава ще възнагради всеки за делата му. 28 Истина ви казвам: тук има хора, които няма да умрат, преди да видят Човешкия Син да идва като цар.“
Исус с Моисей и Илия
(Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36)
17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. 2 Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. 3 Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. 4 Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
5 Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. 7 Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ 8 Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.
9 Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“
10 Учениците го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“[d]
11 Исус отговори: „Илия идва и той ще внесе отново ред във всичко. 12 Но казвам ви: Илия вече дойде, ала хората не го познаха и се отнесоха с него така, както им бе угодно. По същия начин ще накарат да страда и Човешкия Син.“
13 Тогава учениците разбраха, че Исус им говори за Йоан Кръстител.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мк. 9:14-29; Лк. 9:37-43а)
14 Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене, 15 казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата. 16 Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“ 18 Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19 Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20 Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: „Премести се оттук там!“ и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ 21 [e]
Исус говори за своята смърт
(Мк. 9:30-32; Лк. 9:43б-45)
22 По-късно учениците се събраха в Галилея и Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден на хора, 23 които ще го убият, но на третия ден той ще възкръсне.“ Учениците му много се наскърбиха.
Учението на Исус за плащането на данъци
24 Когато Исус и учениците му отидоха в Капернаум, към Петър се приближиха тези, които събираха данъка от две драхми[f] и попитаха: „Вашият учител не плаща ли двете драхми?“
25 „Плаща“ — отговори Петър и влезе в къщата. Още преди той да си отвори устата, Исус му каза: „Как мислиш, Симоне, от кого царете по света събират данъци и такси? От своите деца или от децата на другите хора?“
26 Петър отговори: „От децата на другите хора.“
Тогава Исус му каза: „Значи децата на царя не трябва да плащат данъци. 27 Но за да не разгневим тези бирници, иди на езерото, хвърли въдицата и отвори устата на първата риба, която уловиш. В нея ще намериш един статир. Вземи го и им го дай, за да платиш таксата за себе си и за мен.“
Най-великият в небесното царство
(Мк. 9:33-37; Лк. 9:46-48)
18 По това време учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Кой е най-великият в небесното царство?“
2 Тогава Исус извика при себе си едно детенце, изправи го пред тях 3 и каза: „Истина ви казвам: докато не се промените и не станете като малки деца, никога няма да влезете в небесното царство. 4 Който се смири като това детенце, той е най-великият в небесното царство. 5 Който приеме едно такова детенце в мое име, мен приема.
Исус предупреждава за изкушенията
(Мк. 9:42-48; Лк. 17:1-2)
6 Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да окачат воденичен камък на шията му и да се удави в дълбокото море. 7 Горко на хората по света заради нещата, които ги изкушават да извършат грях, защото такива неща винаги ще има, но горко на този, чрез когото идват. 8 Ако ръката ти или кракът ти те изкушават да извършиш грях, отрежи ги и ги хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота без ръка или крак, отколкото да имаш две ръце и два крака, но да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 Ако окото ти те изкушава да извършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
Притча за изгубената овца
(Лк. 15:3-7)
10 Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото техните ангели в небесата винаги гледат лицето на моя Баща в небесата. 11 [g]
12 Ако човек има сто овце и една от тях се изгуби, той ще остави другите деветдесет и девет на хълма и ще отиде да търси изгубилата се, нали? 13 Истина ви казвам: щом я намери, той е по-щастлив за нея, отколкото за онези деветдесет и девет, които не са се отделяли от стадото. 14 Така и вашият Баща в небесата не иска да се изгуби нито едно от тези малките.
Когато човек извърши грях
(Лк. 17:3)
15 Ако твоят брат или сестра извърши грях спрямо теб, иди и кажи на този човек в какво е сгрешил. Но го направи насаме, между вас двамата. Ако човекът се вслуша в думите ти, значи си му помогнал отново да бъде твой брат. 16 Но ако откаже да те слуша, иди отново при него и вземи със себе си още един или двама души, за да може всичко да се потвърди от двама или трима свидетели.[h] 17 Ако човекът откаже да ги слуша, тогава кажете на църквата. Ако и нея откаже да слуша, тогава се отнасяй към него като към езичник или като към бирник.
18 Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано и в небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано и в небето.
19 Казвам ви също, че ако двама от вас са единодушни за това, за което се молят, то моят Баща в небесата ще го изпълни. 20 Защото ако двама или трима са се събрали в мое име, аз съм там с тях.“
21 Тогава Петър дойде при Исус и попита: „Господи, когато някой[i] продължава да върши грях спрямо мен, колко пъти трябва да му прощавам? Да му прощавам ли, ако съгреши седем пъти?“
22 Исус му отговори: „Казвам ти, че трябва да му прощаваш не само седем, а седемдесет и седем пъти.[j]
23 Така небесното царство е като царя, който решил да събере парите, които слугите му дължали. 24 Когато започнал да събира парите, при него довели един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. 25 Но понеже слугата не бил в състояние да върне тази сума, господарят заповядал да го продадат заедно с жена му, децата му и цялото му имущество за изплащане на дълга. 26 Тогава слугата паднал на колене пред господаря и му се примолил: „Имай търпение към мен и ще ти изплатя всичко, което ти дължа!“ 27 Господарят съжалил слугата, опростил му дълга и го пуснал да си върви.
28 По-късно същият този слуга намерил друг слуга, който му дължал сто динария. Сграбчил го за гърлото и казал: „Върни ми парите, които ми дължиш!“ 29 Човекът паднал на колене и му се примолил: „Имай търпение към мен и ще ти изплатя дължимото!“ 30 Но слугата отказал да чака и го хвърлил в затвора, докато изплати дълга си. 31 Другите слуги видели какво станало и много се натъжили, затова отишли при господаря си и му разказали всичко, което се случило.
32 Тогава господарят извикал слугата и му казал: „Ти си зъл слуга! Аз ти опростих целия дълг, понеже ме помоли. 33 Не трябваше ли и ти да проявиш милост към другия слуга така, както аз проявих милост към теб?“ 34 Разгневен, господарят му го пратил да бъде наказан, докато не върне всичко, което дължал. 35 Ето как моят небесен Баща ще се отнесе към вас, ако всеки един не прости на своя брат или сестра от цялото си сърце.“
Учението на Исус за развода
(Мк. 10:1-12)
19 След като каза всичко това, Исус напусна Галилея и отиде в областта Юдея отвъд река Йордан. 2 Огромни тълпи го следваха и той ги излекува там.
3 При него дойдоха няколко фарисеи и за да го подведат да каже нещо грешно, го попитаха: „Позволено ли е човек да се разведе с жена си независимо по каква причина?“
4 Исус отговори: „Не сте ли чели, че при сътворението „Бог ги създаде мъжки и женски пол“(A) 5 и каза: „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат едно“(B)? 6 Така че те вече са не двама души, а едно цяло. Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“
7 Фарисеите попитаха: „Защо тогава Моисей е заповядал: «Дай й документ за развод и се разведи с нея!»[k]?“
8 Исус отговори: „Моисей ви позволи да се развеждате с жените си, защото отказахте да приемете Божието учение. Но в началото разводът не е бил позволен. 9 Казвам ви, че всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга жена, върши прелюбодейство. Мъжът може да се разведе с жена си само ако тя му изневери.“
10 Тогава учениците казаха на Исус: „Ако това е единствената причина, поради която един мъж може да се разведе с жена си, тогава по-добре да не се жени.“
11 Той им отговори: „Не всеки може да приеме това учение, а само тези, на които е дадено от Бога. 12 Има мъже, които не могат да се женят, защото са се родили без способността да създават деца. Има и такива, които други хора са направили неспособни да създават деца, както и мъже, които са се отказали от брака заради небесното царство. Който може да приеме това учение, трябва да го приеме.“
Исус благославя децата
(Мк. 10:13-16; Лк. 18:15-17)
13 Тогава хората доведоха децата си при Исус, за да положи ръце на главите им и да се помоли за тях, но учениците му се скараха на близките им. 14 Тогава Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях.“ 15 И след като положи ръцете си върху децата, напусна това място.
Богат човек отказва да последва Исус
(Мк. 10:17-31; Лк. 18:18-30)
16 Един човек дойде при Исус и го попита: „Учителю, какво добро трябва да извърша, за да получа вечен живот?“
17 Исус му каза: „Защо питаш мен какво е добро? Един единствен е Онзи, който е добър! Но ако искаш да влезеш в живота, изпълнявай заповедите.“
18 Човекът попита: „Кои заповеди?“
Исус отговори: „«Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, 19 уважавай баща си и майка си!»(C), «Обичай ближния си както себе си!»(D)“
20 Младият човек му каза: „Изпълнил съм всички тези неща. Какво още трябва да направя?“
21 Исус отговори: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай всичко, което притежаваш, и раздай парите на бедните. Ако го направиш, ще имаш съкровище в небесата. После ела и ме последвай.“
22 Но като чу това, младежът си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23 Тогава Исус се обърна към учениците си: „Истина ви казвам: трудно ще бъде за богатия да влезе в небесното царство. 24 Да, казвам ви: по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
25 Когато учениците чуха това, много се учудиха и попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
26 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но за Бога няма невъзможни неща.“
27 Тогава Петър му каза: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме. Каква ще бъде нашата награда?“
28 Исус им каза: „Истина ви казвам: в новия свят, който Бог ще установи, Човешкият Син ще седне на своя славен престол и всички вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола и ще съдите дванадесетте племена на Израел. 29 И всеки, който е оставил дом, братя, сестри, баща, майка, деца или ниви, за да ме последва, ще получи сто пъти повече от това, което е оставил, и ще наследи вечен живот. 30 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а тези, които сега са последни, ще станат първи.
Притча за лозарите
20 Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си. 2 Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си. 3 Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа. 4 Казал им: „Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.“ 5 И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници. 6 Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: „Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?“ 7 Те му отговорили: „Защото никой не ни наема.“ А той им казал: „Тогава и вие идете на лозето ми.“
8 В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: „Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.“
9 И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий. 10 Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий. 11 Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота, 12 казвайки му: „Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!“
13 Той на свой ред казал на един от недоволните: „Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий? 14 Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти. 15 Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?“
16 Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мк. 10:32-34; Лк. 18:31-34)
17 Исус отиваше в Ерусалим заедно с дванадесетте си ученика. По пътя той ги отведе настрана и им каза: 18 „Отиваме в Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите и те ще го осъдят на смърт. 19 Ще го предадат на езичниците, които ще му се подиграват, ще го бичуват и ще го разпънат на кръст. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
Една майка моли Исус за услуга
(Мк. 10:35-45)
20 Тогава жената на Зеведей се приближи до Исус заедно със синовете си, поклони му се и го помоли за една услуга. 21 Исус я попита: „Какво искаш?“
Тя отговори: „Обещай ми, че единият ми син ще седи от дясната, а другият — от лявата ти страна в твоето царство.“
22 Исус каза на синовете й: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия?“
Те му отговориха: „Можем.“
23 Исус им каза: „Наистина ще изпиете чашата, която ще изпия, но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които ги е приготвил моят Баща.“
24 Останалите десет ученика чуха това и възнегодуваха срещу двамата братя. 25 Исус събра всички и каза: „Знаете, че управниците на езичниците обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. 26 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. 27 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб — 28 също както Човешкия Син, който не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
Исус излекува двама слепци
(Мк. 10:46-52; Лк. 18:35-43)
29 Когато Исус и учениците му напускаха Ерихон, го последва огромна тълпа. 30 Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава, извикаха: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
31 Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
32 Тогава Исус спря, извика ги и ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
33 Слепите отговориха: „Господи, искаме да прогледнем!“
34 Исус ги съжали и докосна очите им. В същия миг те прогледнаха и го последваха.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)
21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си 2 с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. 3 Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“
4 Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:
5 „Кажете на Сион[l]:
«Виж! Твоят цар идва при теб,
кротък и възседнал магаре и магаренце —
малкото на магарица.»“(E)
6 Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. 7 Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. 8 Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. 9 Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:
„Осанна на Давидовия Син!
«Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(F)
Осанна във висините!“
10 Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“
11 От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“
Исус отива в храма
(Мк. 11:15-19; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)
12 Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби 13 и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва»(G), а вие го превръщате в «свърталище на разбойници»(H).“
14 Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува. 15 Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха 16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“
Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»(I)?“
17 След това ги остави и отиде във Витания, където пренощува.
Безплодната смокиня
(Мк. 11:12-14,20-24)
18 Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад. 19 Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна.
20 Учениците му видяха това и удивено го попитаха: „Как смокиновото дърво изсъхна толкова бързо?“
21 Исус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще можете да направите същото, което аз направих с това дърво, но и ако кажете на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, така и ще стане. 22 Ако вярвате, ще получите всичко, което искате в молитвите си.“
Откъде идва властта на Исус
(Мк. 11:27-33; Лк. 20:1-8)
23 Исус отиде в храма и докато проповядваше там, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и му казаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“
24 Исус отвърна: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща. 25 Кажете ми: кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“
Главните свещеници и старейшините започнаха да се съветват помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще ни попита: „Защо тогава не му повярвахте?“ 26 Ако кажем: „От хората“, има защо да се страхуваме от народа, понеже той вярва, че Йоан е пророк.“ 27 Затова му отговориха: „Не знаем.“
Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“
Притча за двамата сина
28 „Кажете ми какво мислите за това: Един човек имал двама сина. Отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми.“
29 Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.
30 След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.
31 Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“
Старейшините отговориха: „Първият син.“
Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас, 32 защото Йоан дойде да ви покаже как да живеете праведно, но вие не му повярвахте. А бирниците и блудниците му повярваха! Но дори и след като видяхте това, не размислихте и не му повярвахте.
Бог изпраща своя Син
(Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19)
33 Чуйте още една притча: Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал. 34 Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат неговия дял от реколтата. 35 Но земеделците хванали слугите, набили единия, убили другия, а третия пребили с камъни. 36 Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин. 37 Най-накрая човекът решил да изпрати сина си, като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение. 38 Но когато видели сина, те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“ 39 Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.
40 Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“
41 Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат.“
42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията:
„Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи“?(J)
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство. 44 Който падне върху този камък, ще се разбие, а този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан.“[m]
45 Когато чуха тези притчи, главните свещеници и фарисеите разбраха, че Исус говори за тях 46 и искаха да го арестуват, но се страхуваха от тълпите, защото те вярваха, че той е пророк.
Притча за сватбеното празненство
(Лк. 14:15-24)
22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: 2 „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. 3 Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. 4 Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ 5 Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. 6 Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. 7 Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. 8 След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. 9 Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ 10 Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.
11 Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. 12 Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. 13 Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
14 Да, много са поканените, но малко са избраните.“
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. 16 Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. 17 Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18 Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? 19 Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. 20 Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21 Те отговориха: „На цезаря.“
Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“
22 Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)
23 Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос: 24 „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.[n] 25 При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. 26 После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя. 27 Жената умря последна. 28 Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“
29 Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 30 При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето. 31 А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза: 32 „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(K) Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“
33 Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.
Най-важната заповед
(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)
34 Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха 35 и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: 36 „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“
37 Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»(L) 38 Това е първата и най-важна заповед. 39 И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“(M) 40 Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“
Давидов син ли е Месията
(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)
41 Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: 42 „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“
Те отговориха: „На Давид.“
43 Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:
44 „Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(N)
45 Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ 46 Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.
Исус порицава религиозните водачи
(Мк. 12:38-40; Лк. 11:37-52; 20:45-47)
23 След това Исус започна да говори на народа и учениците си, 2 казвайки: „Законоучителите и фарисеите имат правото да тълкуват закона на Моисей. 3 Затова правете и спазвайте всичко, което ви наставляват, но не се учете от делата им, защото те говорят, без да вършат. 4 Налагат върху плещите на хората тежки товари, а самите те и пръста си не помръдват да ги преместят.
5 Вършат добри дела само за да ги видят хората. Наистина, те все уголемяват филактериите[o] си и удължават полите на дрехите си. 6 Обичат да заемат най-почетните места при празненствата и най-предните столове в синагогите. 7 Ласкаят се, когато ги поздравяват с уважение по пазарите и обичат да ги наричат „Учителю“.
8 Но вие не трябва да позволявате да ви наричат „Учителю“, защото всички сте братя и сестри и имате само един Учител. 9 И не наричайте никого на земята „Отче“, защото имате само един Баща — небесния. 10 И не позволявайте да ви наричат „Господарю“, защото един е вашият Господар — Месията. 11 Най-великият сред вас трябва да ви бъде слуга. 12 Всеки, който въздига себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде въздигнат.
13 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие затваряте за хората вратите на небесното царство. Нито вие влизате, нито пускате вътре другите, които се опитват да влязат. 14 [p]
15 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие кръстосвате морета и държави, за да намерите един прозелит, а когато го намерите, го правите двойно по-лош и от самите вас, които заслужавате да отидете в пъкъла.
16 Горко ви, слепи водачи, които казвате: „Ако някой се закълне в храма, това не означава нищо. Но ако се закълне в златото в храма, трябва да изпълни клетвата си.“ 17 Слепи глупци! Кое е по-важно: златото или храмът, който прави златото свещено? 18 Вие казвате също: „Ако някой се закълне в олтара, това не означава нищо. Но ако се закълне в дара върху олтара, трябва да изпълни клетвата си.“ 19 Слепци! Кое е по-важно: дарът или олтарът, който прави дара свещен? 20 Който се кълне в олтара, се кълне както в него, така и във всичко, което е върху него. 21 И който се кълне в храма, се кълне както в него, така и в Онзи, който живее в него. 22 Който се кълне в небето, се кълне и в Божия престол, и в Онзи, който седи на него.
23 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие давате на Бога една десета от всичко, което имате, дори от джоджена, копъра и кимиона. Но не спазвате онова, което е наистина важно в закона: да сте справедливи, милостиви и честни. Тези неща трябваше да спазвате, като не забравяте и другите. 24 Слепи водачи! Вие сте като човек, който изважда от чашата си мушичка, поглъщайки междувременно камила.
25 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие измивате чашите и чиниите отвън, но вътре те са пълни с неща, които сте получили с измама и задоволяване на собствените си страсти. 26 Слепи фарисеино! Първо изчисти вътрешността на чашата и тогава външността й също ще бъде чиста.
27 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие сте като варосани гробници — хубави отвън, но вътре пълни с кости на мъртъвци и всякакви нечистотии. 28 Така и вие — отвън изглеждате като праведници, но отвътре сте пълни с лицемерие и грехове.
29 Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие строите гробници за пророците и украсявате гробовете на праведните, 30 и казвате: „Ако бяхме живели по времето на нашите предци, нямаше да им помагаме да убият пророците.“ 31 С това потвърждавате, че сте потомци на тези, които са убили пророците. 32 Хайде, довършете онова, което предците ви са започнали! 33 Змии и рожби на ехидни! Как мислите, че ще избегнете осъждението на пъкъла? 34 Затова изпращам при вас пророци, мъдреци и учители. Някои от тях ще убиете, други ще разпънете на кръст, трети ще бичувате в синагогите си и ще ги преследвате от град на град. 35 Ваша ще бъде вината за невинно пролятата на земята кръв — от тази на праведника Авел до тази на Захария,[q] Верахиевия син, когото убихте между храма и олтара. 36 Истина ви казвам: наказанието за всичко това ще дойде върху сегашното поколение.
Исус предупреждава хората в Ерусалим
(Лк. 13:34-35)
37 Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте. 38 Вижте! Сега домът ви ще остане пуст. 39 Казвам ви: няма да ме видите вече, докато не дойде времето да кажете: «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(O)“
Исус предупреждава относно бъдещето
(Мк. 13:1-27; Лк. 21:5-28)
24 Исус излезе от храма и си тръгваше, когато учениците му дойдоха при него, за да му покажат храмовите сгради. 2 Исус им каза: „Виждате ли всички тези неща? Истина ви казвам: камък върху камък няма да остане тук — всичко ще бъде сринато до основи.“
3 По-късно Исус седеше на Елеонската планина и учениците му дойдоха там, за да останат сами с него. Те го попитаха: „Кажи ни, кога ще се случат тези неща? Какъв ще бъде знакът за твоето връщане и за края на света?“
4 Исус отговори: „Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! 5 Много хора ще дойдат в мое име и ще кажат: „Аз съм Месията!“ и ще измамят много хора. 6 Ще чуете грохота на битки и вести за войни. Но не се страхувайте — тези неща трябва да се случат, но това все още няма да е краят. 7 Народи ще се вдигнат срещу други народи, царства ще воюват срещу други царства. Ще има глад и земетресения на различни места по земята. 8 Но всичко това е само като първите родилни болки.
9 По онова време хората ще ви предават на изтезания и ще ви убиват, и ще бъдете мразени от всички народи заради това, че сте мои последователи. 10 По онова време мнозина ще обърнат гръб на вярата и ще се предават един друг на властите, и ще се мразят взаимно. 11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. 12 Тъй като злото в света ще се разрасне, любовта на повечето хора ще изстине. 13 Но този, който издържи докрай, ще бъде спасен. 14 Благата вест за царството ще бъде провъзгласена по целия свят като свидетелство за всички народи, а след това ще настъпи краят.
15 Затова, когато видите да стои на Святото Място „мерзостта, която причинява разорение»[r] и за която говори пророк Даниил (нека читателят да разбира), 16 хората в Юдея да бягат в планините. 17 Ако някой е на покрива, да не слиза да вземе нещата от къщата си. 18 Ако някой е на полето, да не се връща назад, за да вземе дрехите си. 19 Горко на бременните и на кърмещите в онези дни! 20 При това, молете се да не се наложи да бягате през зимата или в съботен ден, 21 защото тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало никога от началото на света досега и каквато никога няма да има. 22 И ако Бог не бе решил да съкрати онези дни, никой не би оцелял. Но заради своите избрани той ще съкрати онези дни.
23 Ако през онова време някой ви каже: „Виж! Месията е тук!“ или „Той е там!“, не му вярвайте. 24 Казвам ви това, защото ще се появят лъжемесии и лъжепророци и ще извършат велики знамения и чудеса, за да заблудят, ако е възможно, дори и избраните от Бога. 25 Ето, предупредих ви!
26 Така че, ако ви кажат: „Ето, Месията е в пустинята!“, не отивайте там. Или ако кажат: „Ето, той е във вътрешните стаи!“, не вярвайте. 27 Защото както светкавицата блясва от изток и прорязва небето до запад, така ще бъде и когато дойде Човешкият Син. 28 Където е мършата, там ще се съберат лешоядите.
Второто идване на Исус
(Мк. 13:24-31; Лк. 17:23-24,37; 21:25-32)
29 Веднага след скръбта на онези дни
„Слънцето ще стане тъмно,
луната няма да излъчва светлината си,
звездите ще падат от небето
и небесните сили ще се разклатят.“[s]
30 Тогава на небето ще се появи знамението на Човешкия Син. Всички народи по земята ще заридаят и ще видят Човешкия Син като идва на небесните облаци със сила и велика слава. 31 Със звук от гръмогласна тръба той ще изпрати своите ангели да съберат неговите избрани отвсякъде, от единия край на небесата до другия.
32 Вземете поука от смокиновото дърво: когато клоните му омекнат и листата му напъпят, вие знаете, че лятото е близо. 33 По същия начин, когато видите всички тези събития, ще знаете, че завръщането на Човешкия Син е близо, на прага на вратата. 34 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 35 Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.
Само Бог знае определения час
(Мк. 13:32,35; Лк. 17:26-30,34-36)
36 Никой не знае кога ще бъде този ден и час — нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. 37 Когато Човешкият Син дойде, ще бъде същото както в дните на Ной. 38 Тогава, преди потопа, хората ядели, пиели, женели се и се омъжвали до деня, в който Ной влязъл в кораба. 39 Тези хора не подозирали нищо, докато не дошъл потопът и не ги унищожил. Така ще бъде и когато дойде Човешкият Син. 40 Двама души ще работят на полето: единият ще бъде взет, а другият — оставен. 41 Две жени ще мелят на мелницата: едната ще бъде взета, а другата — оставена.
42 Така че, бъдете готови, защото не знаете деня, в който ще дойде вашият Господ. 43 Помнете това: ако стопанинът на къщата знаеше кога ще дойде крадецът, щеше да остане буден и нямаше да позволи да му влязат в къщата. 44 Затова и вие трябва да сте готови. Човешкият Син ще дойде, когато не го очаквате.
Кой е довереният слуга
(Мк. 13:33-37; Лк. 12:41-48)
45 Кой е довереният и благоразумен слуга? Този, на когото господарят поверява другите си слуги, за да им раздава храната в определеното време. 46 Благословен ще бъде този слуга, когато господарят дойде и го завари да върши онова, което му е възложил. 47 Истина ви казвам: господарят ще му повери грижата за целия си имот. 48 Но какво ще се случи, ако слугата е лош човек и си мисли, че господарят му няма да се върне скоро? 49 Той ще започне да бие другите слуги и да яде и пие с другите пияници. 50 Господарят на такъв слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в момент, който той не знае. 51 Ще го подложи на ужасна смърт[t] и ще определи мястото му да е при лицемерите, където хората ще плачат и скърцат със зъби.
Притча за десетте девойки
25 Тогава небесното царство ще бъде като десетте девойки, които взели светилниците си и отишли да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях били глупави, а пет — благоразумни. 3 Петте глупави девойки взели светилниците си, но не взели със себе си допълнително масло. 4 Благоразумните девойки обаче заедно със светилниците си взели и допълнително масло в съдовете си. 5 Тъй като младоженецът се бавел, на всички им се додрямало и заспали.
6 В полунощ някой извикал: „Младоженецът идва! Излезте да го посрещнете!“
7 Тогава всички онези девойки станали и приготвили светилниците си. 8 Глупавите девойки казали на благоразумните: „Дайте ни от вашето масло. Нашите светилници угасват.“
9 Но благоразумните отговорили: „Маслото, което имаме, може да не стигне нито за нас, нито за вас. По-добре идете при търговците и си купете.“
10 Докато те отивали да купят масло, младоженецът пристигнал и готовите девойки влезли с него на сватбеното празненство. После вратата била заключена.
11 По-късно дошли и другите девойки и казали: „Господине! Господине! Отвори ни!“
12 Но младоженецът отвърнал: „Истина ви казвам: не ви познавам!“
13 Винаги бъдете готови, защото не знаете нито деня, нито часа, когато Човешкият Син ще дойде.
Притча за тримата слуги
(Лк. 19:11-27)
14 Небесното царство е като човека, който преди да напусне дома си, извикал слугите си и им казал да се грижат за имота му, докато той е в чужбина. 15 Дал на всеки според способностите: на единия — пет таланта, на другия — два, а на третия — един, и тръгнал. 16 Слугата, който получил пет таланта, отишъл бързо да търгува с тях и така спечелил още пет. 17 По същия начин и слугата, който имал два таланта, спечелил още два. 18 А слугата, който получил един, отишъл и изкопал дупка в земята, където скрил парите на господаря си.
19 След много време господарят се върнал и попитал слугите какво са направили с парите му. 20 Слугата, който бил получил пет таланта, му донесъл още толкова и казал: „Господарю, ти ми повери грижата за пет таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още пет.“
21 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
22 След това дошъл слугата, който бил получил два таланта и казал: „Господарю, ти ми даде два таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още два.“
23 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
24 Тогава дошъл слугата, който бил получил един талант и казал: „Господарю, знаех, че си суров човек, който жъне онова, което не е садил, и прибира онова, което не е посял. 25 Затова се изплаших и отидох да скрия парите ти в земята. Ето, вземи каквото ти принадлежи.“
26 Господарят отговорил: „Ти си зъл и ленив слуга! Казваш, че си знаел, че жъна каквото не съм садил и прибирам каквото не съм сял. 27 Затова трябваше да сложиш парите ми в банката, за да мога като се върна, да си ги получа обратно с лихвите.
28 Затова вземете таланта от този слуга и го дайте на онзи, който има десет таланта. 29 Всеки, който има, ще получи още и ще има повече, отколкото му е необходимо. Но на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.“ 30 След това господарят казал: „Изхвърлете този безполезен слуга навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
Човешкият Син ще съди всички хора
31 Когато Човешкият Син дойде в своята слава, заедно с всичките си ангели, той ще седне на славния си престол. 32 Тогава всички народи на земята ще се съберат пред него и той ще ги раздели на две групи, също както овчарят отделя овцете от козите. 33 Овцете ще постави от дясната си страна, а козите — от лявата.
34 След това царят ще каже на тези от дясната му страна: „Елате, вие, благословени от моя Баща! Наследете царството, подготвено за вас от сътворението на света. 35 Това царство е ваше, защото бях гладен и ме нахранихте. Бях жаден и ми дадохте да пия. Бях странник и ме поканихте в дома си. 36 Нямах дрехи и ме облякохте. Бях болен и се погрижихте за мен, бях затворник и дойдохте да ме навестите.“
37 А праведните хора ще отговорят: „Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме? Кога те видяхме жаден и ти дадохме да пиеш? 38 Кога те видяхме да минаваш като странник и те поканихме в дома си? Кога те видяхме без дрехи и те облякохме? 39 Кога те видяхме болен или затворник и се погрижихме за теб?“
40 Тогава царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни мои братя, за мен сте го правили.“
41 После той ще каже на тези от лявата му страна: „Махнете се от мен, вие, прокълнати, и вървете във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! 42 Идете си, защото бях гладен, но не ме нахранихте. Бях жаден, но не ми дадохте да пия. 43 Бях странник, но не ме поканихте в дома си. Нямах дрехи, но не ме облякохте. Бях болен и в затвор, но не се погрижихте за мен.“
44 Тогава тези хора ще отвърнат: „Господи, кога те видяхме гладен или жаден? Кога те видяхме странник? И кога те видяхме без дрехи, болен или в затвор? Кога видяхме всичко това и не ти помогнахме?“
45 А царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни мои братя, на мен не сте помогнали.“
46 И тогава тези хора ще отидат във вечно наказание, а праведните — във вечен живот.“
Планът да убият Исус
(Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
26 След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си: 2 „Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“
3 Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа 4 и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият. 5 Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“
Една жена почита Исус
(Мк. 14:3-9; Йн. 12:1-8)
6 Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, 7 когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше. 8 Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество? 9 Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“
10 Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 11 С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.[u] 12 Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мк. 14:10-11; Лк. 22:3-6)
14 Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници 15 и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника 16 и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
Пасхалната вечеря
(Мк. 14:12-21; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
17 В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18 Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
19 Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
20 Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. 21 Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
22 Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23 Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. 24 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25 Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“
Исус отговори: „Сам го каза.“
Господната вечеря
(Мк. 14:22-26; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
26 Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27 След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, 28 защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. 29 Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
30 След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
31 Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(P)
32 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
33 Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
34 Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
35 Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
Исус се моли сам
(Мк. 14:32-42; Лк. 22:39-46)
36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ 37 После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. 38 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39 След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ 40 След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? 41 Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42 За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43 След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. 44 Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45 След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. 46 Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“
Исус е арестуван
(Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
47 Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. 48 Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ 49 Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
50 Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“
Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. 51 Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
52 Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. 53 Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? 54 Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
55 След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. 56 Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center